простатит пин

отсутствие эякуляция при простатите

Простатит — воспаление предстательной железы, возникающее из-за нарушения микроциркуляции крови в мышцах таза и тазового дна или инфекционного процесс в ее тканях. Он сопровождается дизурией, болью во время мочеиспускания и семяизвержения, значительным ухудшением качества жизни мужчины. Не своевременно проведенное или неправильно подобранное лечение приводит к частым рецидивам, переходу заболевания в хроническую форму.

Простатит пин простатит анализы спермы

Простатит пин

Пальцевое ректальное исследование — врач вводит палец в прямую кишку и пальпирует ощупывает предстательную железу, определяя ее размеры, плотность, наличие узлов. Трансректальное ультразвуковое исследование ТРУЗИ — исследование предстательной железы с помощью ультразвукового датчика, введенного в прямую кишку, — оценка размеров, однородности железы, наличия узлов. Биопсия предстательной железы — взятие с помощью специальной иглы столбика ткани простаты, нанесение ее на предметное стекло и исследование под микроскопом после специальной окраски.

Метод позволяет изучить строение эпителия выстилающих клеток предстательных желез. Исследование общего уровня простат-специфичного антигена ПСА — специального белка, вырабатываемого клетками простаты для снижения вязкости спермы. При различных заболеваниях предстательной железы, в том числе при злокачественных раковых , происходит увеличение этого белка в крови. Лечение простатической интраэпителиальной неоплазии Простатическая интраэпителиальная неоплазия не является заболеванием в полном значении этого слова.

Лечение данного состояния состоит главным образом из динамического наблюдения. В динамическое наблюдение входит посещение уролога раз в полгода с проведением: пальцевого ректального исследования; трансректального ультразвукового исследования ТРУЗИ — исследования предстательной железы с помощью ультразвукового датчика, введенного в прямую кишку; биопсии предстательной железы взятие с помощью специальной иглы столбика ткани простаты, нанесение ее на предметное стекло и исследование под микроскопом после специальной окраски ; исследования общего уровня простат-специфичного антигена ПСА — специального белка, вырабатываемого клетками простаты для снижения вязкости спермы.

Осложнения и последствия Рак предстательной железы — злокачественное раковое перерождение клеток желез предстательной железы. Профилактика простатической интраэпителиальной неоплазии Посещение уролога 2 раза в год после 50 лет. Регулярный контроль уровня простат-специфичного антигена ПСА — специального белка, вырабатываемого клетками простаты для снижения вязкости спермы, — по назначению врача.

Пальцевое ректальное исследование раз в полгода при посещении врача. Исключение приема алкоголя, наркотических препаратов, курения. Соблюдение диеты уменьшение количества жирной и белковой пищи, употребление овощей, круп, фруктов, ограничение употребления соли г в день. Проведение достаточного времени на открытом воздухе под солнечными лучами.

Авторы Певцова Анастасия Владимировна, врач-методист, акушер-гинеколог, медицинский редактор. Что делать при простатической интраэпителиальной неоплазии? Выбрать подходящего врача уролог Сдать анализы Получить от врача схему лечения Выполнить все рекомендации Записаться к врачу урологу. У вас простатическая интраэпителиальная неоплазия? Петерс Валерия Владимировна.

Ярославская ВДНХ ул. Первый визит : руб. Повторный визит : руб. Адамия Давид Иродионович. Запись на прием. Когда нужно к врачу:. Ваше имя:. Botswick и M. Brawer предложили термин простатическая интраэпителиальная неоплазия для обозначения спектра структурных и цитологических изменений в эпителиальной выстилке протоков предстательной железы. Ими также была предложена классификация простатической интраэпителиальной неоплазии по степени выраженности структурных и цитологических изменений выстилающего эпителия, согласно которой следует выделять ПИН1, ПИН2 и ПИН3.

В дальнейшем классификация простатической интраэпителиальной неоплазии была модифицирована на международной согласительной конференции в году. Корреляция между авторской и обновленной классификациями приведена в таблице. Исследования распространенности ПИН среди представителей различных рас проводились W.

Sakr и соавт. Авторы выявили стойкую тенденцию к увеличению частоты ПИН с возрастом, увеличению частоты рака с возрастом. Сравнение распространенности очагов и среднего возраста исследуемых в двух расовых группах - негроидной и белой показали, что простатическая интраэпителиальная неоплазия возникает примерно на одну декаду раньше у представителей негроидной расы. Тем не менее частота встречаемости рака в двух группах оказалась сходной. Тесная связь простатической интраэпителиальной неоплазии и рака предстательной железы в настоящее время уже доказана.

Согласно современным представлениям ПИН является главным гистологическим предшественником аденокарциномы предстательной железы. Работы D. Botswick и J. Указанные результаты подтверждаются исследованиями J. Qian, , проведенными на предстательных железах после радикальной простатэктомии.

Davidson D. Авторы заключили, что ПИН ВС, возраст и уровень ПСА в совокупности образуют высокоспецифичный и чувствительный комплекс методов ранней диагностики рака предстательной железы. Вероятность идентификации рака простаты при повторных биопсиях больных с изолированным ПИН представлена ниже. Корреляция гистологического и биохимического маркера рака предстательной железы, коими соответственно являются простатическая интраэпителиальная неоплазия и простатический специфический антиген исследована не полностью, данные ученых крайне противоречивы и несогласованы.

Brawer и P. Lee и соавт. Автор выявил, что логарифм концентрации ПСА у больных с ПИН ВС оказался равен 1,85, значению не соответствующему ни доброкачественному 1,09 , ни злокачественному 2,79 процессу. Вместе с тем, исследования B. Ronnet и E. Первое морфологическое описание простатической интраэпителиальной неоплазии принадлежит D. Botswick, ПИН характеризуется стереотипными архитектурными и цитологическими изменениями эпителия выводных протоков желез. Главным диагностическим признаком ПИН является отсутствие упорядоченных клеточных слоев эпителия, что являтся патогномоничным признаком простатической интраэпителиальной неоплазии.

Люминальные эпителиоциты нередко демонстрируют большие везикулярные включения.

ПРОСТАТИТ ДМИТРИЯ КРЫЛОВА

В этом случае шансы, что новообразование приобретет злокачественный характер, очень велики. Третья классификация — клеточная атипия, не рассматривается онкоурологами как классификация неоплазии. Это уже окончательный диагноз, подтверждающий наличие у пациента раковой опухоли. Терапия и прогноз на выздоровление зависят от множества факторов, характеризующих здоровье пациента.

Поэтому результаты диагностики включают такие понятия как рак или предраковое состояние с высоким риском перерождения. Точные причины, почему здоровые клетки подвергаются генетическим изменениям и начинают разрастаться, доподлинно не известны. Но медики выделяют ряд факторов, способных спровоцировать такие процессы в организме. Так, у мужчин, чьи кровные родственники страдали онкологией половой системы, риск развития рака простаты в несколько раз выше. Также к основным причинам развития неоплазии относят длительные воспаления, протекающие в предстательном органе представителей сильного пола.

Они могут быть вызваны хроническим простатитом или инфекционными болезнями, которым не уделяется должное внимание, или чье лечение не было проведено своевременно. Такие микроэлементы как цинк, селен, магний, витамины В и Е незаменимы для мужского здоровья. Их недостаток приводит к нарушению процессов метаболизма в клетках, что становится причиной генетических изменений в них и появления аномальных изменений.

Медики выделяют группы пациентов, у которых при отсутствии вышеописанных факторов также существует высокий риск развития злокачественных новообразований половой системы. Данное заболевание чаще встречается у представителей сильного пола старше 60 лет, у молодых мужчин, долгие годы работающих на вредном производстве и подвергающихся радиационному излучению.

Низкий иммунитет тоже провоцирует развитие онкологии. Зафиксировано, что пациенты, проживающие в районах с недостатком солнечного света, чаще страдают простатической интраэпителиальной неоплазией, чем те, кто живет в жарком климате. Неправильное питание, а именно переизбыток животной пищи в рационе также относят к факторам риска развития ПИН. Опасность ПИН заключается в несвоевременной ее диагностике.

Поэтому каждому пациенту старше 40 лет показаны скрининговые обследования, способные обнаружить патологию в самом начале ее развития. Одним из популярных и эффективных методов ранней диагностики является анализ крови на ПСА. Простатспецифический антиген входит в группу онкомаркеров, свидетельствующих о развитии злокачественных новообразований в половой системе, а именно — в предстательной железе.

Но присутствие повышенного онкомаркера послужит поводом для прохождения других, более информативных обследований. Самый популярный и доступный из них — ультразвуковая диагностика, проводимая абдоминально и ректально. Датчик, вводимый в задний проход мужчины, находится рядом с пораженным органом, что позволяет детально рассмотреть простату, обнаружить новообразования в ней и определить их основные характеристики размеры, контуры, плотность и другие.

Если данные ТРУЗИ недостаточно информативны или требуют подтверждения, больному предложат пройти современные методы обследования — компьютерную или магнитно-резонансную томографию. Такая диагностика предоставит снимки органа с разных сторон, в нескольких срезах и под всем углами. Дополнить данные визуальных диагностик поможет биопсия тканей предстательной железы. Забор биоматериала выполняют под местной анестезией, а потом изучают клетки под микроскопом на предмет аномального строения.

Прямым показанием к выполнению биопсии может стать повышенный уровень ПСА в крови или быстрое увеличение показателей в динамике. Обычно такое явление характерно для аденомы предстательной железы доброкачественной гиперплазии , у которой также есть высокий риск со временем перерасти в раковую опухоль. На сегодняшний день нет точной методики лечения. Терапия зависит от множества факторов: вида патологии, наличия других заболеваний половой системы, присутствия хронических болезней других внутренних органов, общего состояния здоровья пациента, его возраста.

Но существует алгоритм, которого придерживаются урологи при обнаружении данного заболевания. В первую очередь, больной ставится на диспансерный учет у уролога. Он включает регулярное посещение врача, ректальные осмотры и сдачу необходимых анализов не реже, чем раз в месяц. Такое наблюдение позволит контролировать динамику патологии и предпринять необходимые меры в случае ухудшения здоровья пациента.

Биопсия тканей предстательной железы должна проводиться не реже, чем раз в год. Если наблюдается отрицательная динамика опухоль растет, анализы показывают увеличение уровня ПСА и т. Терапия направлена на повышение уровня тестостерона в крови и уменьшение его воздействия на аномальные клетки простаты. К сожалению, избавиться от нее полностью удается лишь малой части пациентов, но замедлить процесс ее развития возможно, а вместе с тем и продлить полноценную жизнь пациенту.

Подпишись на канал AnnaHelp в Яндекс. Перейти к содержанию. Search for:. На чтение 8 мин. Просмотров Автор статьи. Симаков Олег. Написано статей. Пока оценок нет. Основными признаками простатической интраэпителиальной неоплазии являются: нарушение структуры эпителиальной выстилки протоков с утратой четкого разделения на клеточные слои, а также характерные изменения клеток эпителия с увеличением ядер и появлением крупных везикулярных включений.

Реже выявляются клетки с мелкими гиперхроматичными ядрами. В центральной или периферической части ядер может обнаруживаться несколько ядрышек однородной либо неоднородной структуры. Обычно при изучении препарата обнаруживается сочетание нескольких форм. Диагноз ПИН выставляют после проведения пункционной биопсии и последующего гистологического исследования в связи с подозрением на аденокарциному предстательной железы.

Наряду с биопсией в процессе обследования осуществляют пальцевое ректальное исследование простаты, трансректальное УЗИ предстательной железы и определение уровня простат-специфичного антигена ПСА в плазме крови. При выявлении атипической гиперплазии ПИН первой степени решение о проведении последующих диагностических мероприятий принимается индивидуально.

В зависимости от возраста больного и результатов других исследований возможны как динамическое наблюдение, так и повторная биопсия. При обнаружении простатической интраэпителиальной неоплазии ПИН второй степени через месяца показана расширенная биопсия с забором материала из 12 или более участков предстательной железы.

Тактику ведения больных также определяют индивидуально. Всем пациентам с гистологически подтвержденной ПИН показано диспансерное наблюдение у уролога. Анализы на определение ПСА назначают ежемесячно. Трансректальное УЗИ предстательной железы осуществляют раз в полгода. Повторную биопсию выполняют не реже, чем раз в год, при настораживающих результатах других диагностических процедур необходимо внеплановое исследование.

Показанием к лучевой терапии является наличие ПИН высокой степени в сочетании с прогрессирующим увеличением уровня ПСА в крови. Кроме того, пациентам с простатической интраэпителиальной неоплазией назначают гормональную терапию для нейтрализации влияния тестостерона на измененные эпителиальные клетки. Больным рекомендуют отказаться от вредных привычек, соблюдать диету с пониженным содержанием животных жиров, большим количеством витаминов и микроэлементов.

ПИН простатическая интраэпителиальная неоплазия является предраковым состоянием. Это доказанный предшественник рака предстательной железы. Она известна как ПИН PIN , гиперплазия с малигнизацией, атипичная первичная гиперплазия, крупноацинарная атипичная гиперплазия, дуктально-ацинальная дисплазия. Все эти понятия обозначают одно состояние — очаговый рост клеток, который постепенно начинает сопровождаться их перерождением.

Заболевание коварно тем, что длительное время не проявляется никакими симптомами. При обнаружении ПИН высокой степени, выполняется повторная биопсия простаты через один — три месяца. Она проводится с использованием расширенной методики, при которой ткани для исследования забираются не менее чем из двенадцати точек.

Считается, что ПИН низкой степени опережает развитие рака простаты в среднем на пять лет, а обнаружение ПИН высокой степени с большой долей вероятности означает обнаружение рака при повторной через 6 месяцев биопсии. Общепринятая схема лечения ПИН отсутствует. Данные препараты, могут снизить вероятность дальнейшего развития ПИН.

Однако при этом они обладают рядом существенных побочных эффектов, таких, как:. По данным некоторых исследований, длительное применение финастерида Проскар, Пенестер, Финаст увеличивает риск развития опухолей агрессивных, которые очень сложно поддаются терапии. Возможной альтернативой для пациента с обнаруженной ПИН является Индигал.

Клинические исследования подтвердили, что Индигал вызывает обратное развитие ПИН высокой и низкой степени. Но, в отличие от этих препаратов, Индигал совершенно безопасен. Он практически не вызывает побочных эффектов. В последние годы наблюдается увеличение роста онкологических болезней. Этот факт подтолкнул развитие различных способов скринингового диагностирования, позволяющих обнаруживать подобные патологии в раннем периоде.

С помощью этик методов также можно определять состояния, которые являются предвестниками раковых заболеваний. При поражении предстательной на помощь приходит в первую очередь, проверка ПСА, исследование с помощью пальпации, ТРУЗИ, биопсия, выполненная, если есть причины для ее взятия. Самым точным методом является пока лишь единственный, подразумевающий исследование под микроскопом фрагментов тканей простаты, которые были получены в ходе проведения биопсии.

Эта статья описывает наиболее встречающиеся результаты обследований и ПИН. Множественные международные исследования давно подтвердили: ПИН является одним из предвестников рака предстательной. Почти 85 случаев из ста удаленных опухолей, кроме раковых содержали и ПИН. А вот гистологическое исследование материалов удаленных аденом предстательной показывает ПИН примерно у 40 из ста. В конце девяностых прошлого столетия специалисты выделяли 2 стадии неоплазии предстательной. Первая сигнализировала о незначительных изменениях эпителия железы.

Само по себе это не было еще специфическим предвестником предраковый преобразований в органе, а вызвано вялотекущим воспалением или аденомой тканей. Вторая стадия относится к запущенному процессу ПИН. Она означает некоторое преобразование клеток эпителия, при котором они больше напоминают очаги опухоли, чем нормальные. Общепринятая терминология и классификация процессов неопластической природы клеток предстательной современные специалисты считают:.

Среди диагностик, позволяющих определить группу лиц, у которых риск развития раковой патологии высок, есть наиболее верный. Это кровь на маркер, который называется ПСА. Именно он очень рано, хоть и не прямо указывает на вероятность заболевания простатическим раком. Среди перечисленных методов наиболее достоверно подтверждает или отвергает заболевание такой метод, как биопсия. Именно биопсия точно может определить есть ли в предстательной раковые клетки или нет до фактического появления опухолевых узлов.

Любые атипичные процессы в предстательной очень остро реагируют на изменения фона гормонов в организме. Поэтому терапия должна быть направлена на снижение уровня тестостерона и его влияния на клетки предстательной. Такие угнетающие гормоны эффекты имеют ингибиторы тестостеронредуктазы, некоторые нестероидные антиандрогенные препараты, средства, угнетающие рецепторы релизинг-гормонов.

Это вызвало развитие методов скрининговой диагностики, которые позволят не только выявлять заболевания на ранних стадиях развития, но и определить состояния, являющиеся предшественниками злокачественных опухолей. В отношении поражения простаты — это в первую очередь, определение ПСА простатспецифического антигена , пальцевое исследование, ТРУЗИ и результаты биопсии, выполненной при наличии показаний.

Самым достоверным методом может быть только морфологическое исследование под микроскопом фрагментов простатических тканей, полученных в ходе биопсии. Описанию наиболее тревожных результатов данного исследования и тому, что такое ПИН и рак простаты, посвящена данная статья. ПИН — это не диагноз, а заключение результатов изучения микропрепаратов тканей простаты. Расшифровка данной аббревиатуры звучит, как простатическая интраэпителиальная неоплазия.

Это значит, что эпителиальные и железистые клетки, образующие ацинусы простаты или выстилающие их выводные протоки обладают аномальной структурой, но не похожи на раковые. Важно помнить! Простатическая интраэпителиальная неоплазия ПИН и рак простаты — очень частое сочетание. Но это два отдельных состояния. Их взаимосвязь построена таким образом, что большинство случаев ПИН со временем перерастает в рак. В тоже время, на фоне простатического рака рядом с опухолевой тканью могут быть участки с признаками интраэпителиальной неоплазии простаты!

До х годов специалистами выделялось две степени простатической интраэпителиальной неоплазии. Первая или низкая говорила о том, что эпителий простатических желез изменен незначительно, что не было специфичным признаком предракового состояния, а могло быть вызвано хроническим воспалительным процессом или доброкачественной гиперплазией простатических тканей.

Вторая или высокая степень ПИН обозначала некое переходное состояние эпителиальных клеток, при котором они в большей степени напоминали опухолевые клетки, чем нормальные простатические. Некоторые современные специалисты используют данную классификацию ПИН и сегодня. Общепринятой терминологией и градацией неопластических процессов простатических клеток ПИН и рак простаты на современном этапе онкоурологии считаются:.

Согласно рекомендациям Всемирной организации здравоохранения, градация ПИН по степеням не целесообразна. Заключение ПИН по результатам гистологического исследования предполагает наличие у больного предракового состояния с высоким риском трансформации в рак! Онкология — самое распространенное заболевание современности. Ему подвержены и взрослые, и дети, а потому все силы медиков брошены на изобретение методов, способных распознать заболевание на ранних стадиях, когда его успешное лечение еще возможно.

Одним из распространенных недугов являются новообразования мужской половой системы. Им предшествует неоплазия — состояние, при котором клетки подвергаются генетическим изменениям, провоцирующим их неправильный рост. Такой патологический процесс является предвестником развития опухоли в предстательной железе мужчины.

Сегодня существуют множество методик, позволяющих выявить патологии мужской половой системы на ранних этапах их образования. Благодаря им специалисты получают возможность не только обнаружить недуг, но и уточнить стадию его развития. Дать ответ на вопрос, злокачественная ли она, может только гистологическое исследование тканей новообразования, полученных при помощи биопсии. Для того чтобы своевременно обнаружить недуг, каждый мужчина старше сорока лет должен регулярно проходить профилактический осмотру у уролога.

Если врач обнаружит увеличение размеров простаты, пациенту будут назначены дополнительные обследования и анализы. В урологии существует такое понятие как простатическая интраэпителиальная неоплазия ПИН. Многие пациенты ошибочно считают, что это установленный диагноз.

По факту, ПИН — это заключение, полученное в результате диагностики микропрепаратов, содержащихся в тканях предстательной железы. Говоря простым языком, в органе обнаружена опухоль неоплазия , но она не является раковой. В то же время с точностью утверждать, что обнаруженное новообразование не станет злокачественным, нельзя.

В урологии принято объединять такие диагнозы как ПИН и онкология предстательной железы, хотя по факту это две различных патологии. Такой подход объясняется тем, что неоплазия рано или поздно обязательно перерастет в раковую опухоль. Но до того момента, пока это не случилось, у пациента есть все шансы избавиться от тяжелого недуга и стать здоровым. Диагноз ПИН всегда включает определение степени данного недуга. До начала XXI века в медицине разделяли две степени патологии — первую низкую и вторую высокую.

При интраэпителиальной неоплазии низкой степени изменения в клетках железы и эпителия выражены незначительно. Поэтому точно утверждать, что опухоль является предвестником рака, нельзя. Низкая степень ПИН — это пограничное состояние, и какой характер оно приобретет в дальнейшем, спрогнозировать очень тяжело. При второй, высокой степени ПИН наблюдается больше признаков, свидетельствующих о перерождении клеток предстательного органа в злокачественные.

Данная классификация сегодня практически не используется. Современные специалисты разделяют не степени, а виды интраэпителиальной неоплазии, основываясь на протекающих в клетках органа процессах. Так, онкологическая урология выделяет:. При гиперплазии атипического характера изменения в клетках простаты соответствуют проявлениям интраэпителиальной неоплазии низкой степени. Второй вид патологии, сама ПИН, сегодня соответствует второй степени патологии. В этом случае шансы, что новообразование приобретет злокачественный характер, очень велики.

Третья классификация — клеточная атипия, не рассматривается онкоурологами как классификация неоплазии. Это уже окончательный диагноз, подтверждающий наличие у пациента раковой опухоли. Терапия и прогноз на выздоровление зависят от множества факторов, характеризующих здоровье пациента. Поэтому результаты диагностики включают такие понятия как рак или предраковое состояние с высоким риском перерождения. Точные причины, почему здоровые клетки подвергаются генетическим изменениям и начинают разрастаться, доподлинно не известны.

Но медики выделяют ряд факторов, способных спровоцировать такие процессы в организме. Так, у мужчин, чьи кровные родственники страдали онкологией половой системы, риск развития рака простаты в несколько раз выше. Также к основным причинам развития неоплазии относят длительные воспаления, протекающие в предстательном органе представителей сильного пола.

Они могут быть вызваны хроническим простатитом или инфекционными болезнями, которым не уделяется должное внимание, или чье лечение не было проведено своевременно. Такие микроэлементы как цинк, селен, магний, витамины В и Е незаменимы для мужского здоровья. Их недостаток приводит к нарушению процессов метаболизма в клетках, что становится причиной генетических изменений в них и появления аномальных изменений. Медики выделяют группы пациентов, у которых при отсутствии вышеописанных факторов также существует высокий риск развития злокачественных новообразований половой системы.

Данное заболевание чаще встречается у представителей сильного пола старше 60 лет, у молодых мужчин, долгие годы работающих на вредном производстве и подвергающихся радиационному излучению. Низкий иммунитет тоже провоцирует развитие онкологии. Зафиксировано, что пациенты, проживающие в районах с недостатком солнечного света, чаще страдают простатической интраэпителиальной неоплазией, чем те, кто живет в жарком климате.

Неправильное питание, а именно переизбыток животной пищи в рационе также относят к факторам риска развития ПИН.

Никак это анонимное лечение простатита извиняюсь, но

Същото се отнася и до използването на лапароскопската техника. Сериозно развитие претърпя хирургията на правото черво. Много неща се избистриха по отношение на начина на разпространението и растежа на този тумор, на неговата лимфна инвазия и се уточниха такива важни моменти като ролята на т. Трябва да се отчита състоянието на разпространението на лимфните възли по т. Това се уточнява чрез ендолуменната ехография и тогава можем да стадираме по-прецизно тумора.

Оказа се, че туморът се разпространява по-слабо в дистална посока, към ануса. Ако го хванем в по-ранен стадий — 1-ви или 2-ри, можем да слезем само на един сантиметър под него и да смятаме, че сме в онкологично чисти граници. Докато горната граница може да варира и тя по правило е сантиметра, че и повече. Но дисталната граница е от значение, защото, ако туморът се намира на 5 сантиметра от ануса, а сфинктерът му се простира в рамките от един до четири сантиметра, можем да запазим физиологичните функции и същевременно да отстраним ефективно тумора.

Разработиха се и техники за ултраниски резекции, които навлизат даже в сфинктерната зона, като се отстранява само лигавицата. За да се правят тези операции, има едно важно предусловие — ранна диагноза и долавяне на тумора в първи-втори стадий.

Това е особено важно за пациентите, защото определя дали ще се изведе постоянен или временен противоестествен анус. Когато туморът се намира в границите от 1 до сантиметра, а дори и до , но е в трети-четвърти стадий, силно разраснал, тогава ние без никакво колебание отстраняваме ануса и извеждаме противоестествен такъв. Другият напредък при колоректалния карцином е свързан с отношението към чернодробните метастази и с разширените възможности на химиотерапията.

Разшири се спектърът на лекарствата, които могат да бъдат последователно прилагани и да бъдат ефективни. Вече имаме с какво да заменяме не един и два пъти едно лекарство, което даваме като химиотерапия, но то не се оказва достатъчно ефективно.

Има с какво да лекуваме пациента по-продължителен период и при това достатъчно ефективно. Впечатлявам се от факта, че оперираме пациенти с множествени метастази в черния дроб, където здраво място няма. Но когато отстраним основния тумор, ако той все пак е в операбилни граници, и се проведе химиотерапия, при голяма част от тези пациенти метастазите тотално се скриват и се владеят в рамките на години.

Това постижение просто липсваше през предходните години. А и самата резекционна хирургия на черния дроб, особено след година, съществено прогресира в България. Имаме не по-малко от центъра, в които тази хирургия се изпълнява рутинно. Значително се подобри взаимодействието между хирурзите, патолозите и химио- и лъчетерапевтите. А това изцяло е в полза на пациентите, защото крайният резултат е по-добър.

Ние отдавна работим в онкокомитет не само след операцията, но и предоперативно, за да планираме най-доброто поведение за болния. У нас се въведе т. Става въпрос за тумори, които не са инвазирали стената на червото в дълбочина. По тази методика вече започна изваждане на тумори дори на сантиметра отстояние от ануса. След радикална операция при колоректален карцином по правило пациенти в 1-ви и 2-ри стадий, при които няма засягане на лимфните възли и при които резекционните линии са чисти, не подлежат на химиотерапия, а остават да бъдат диспансеризирани и да бъдат наблюдавани.

Но това решение се взема от онкокомитета след дискусия. При оперираните пациенти е важно да се извършват периодични клинични контролни прегледи, включващи лабораторни изследвания, особено хемоглобин, СУЕ и на някои чернодробни ензими. Тези изследвания се следят през 3 месеца, заедно с ехография на черния дроб. През 6 месеца до една година, но при рак на ректума през 6 месеца, се прави КТ на малкия таз, за да се оцени наличието на локални рецидиви.

Цялото наблюдение на болния трябва да продължава средно 5 години. След петата година приемаме пациента за клинично здрав. За съжаление това не пречи и на шестата да се явят метастази. Все по-често ракът на гърдата се диагностицира в ранен стадий. Това се дължи, от една страна, на по-добрата информираност на обществото и личната отговорност на жените, а от друга страна - на усъвършенстването на диагностичните методи.

Важна част от мероприятията за ранна диагностика на рака на млечната жлеза е самоизследването. Тук е ролята на личните лекари да разясняват на пациентите как да извършват периодичната самостоятелна проверка -това трябва да започне след навършване на годишна възраст, ежемесечно, дни след края на менструацията, когато млечните жлези са спокойни, неболезнени. Последователно се оглеждат гърдите - в изправено положение пред огледалото - първоначално с прибрани до тялото ръце, а след това и при вдигнати ръце над главата.

Прави се оглед за наличие на асиметрия, промени по кожата или на зърното. Следва палпация последователно на едната и другата млечна жлеза и на аксилите. Самоизследването завършва с палпация на млечните жлези в легнало положение, като се поставя възглавница под рамото на изследваната жлеза и съответната ръка е над главата.

Чрез самоизследване може да се открие туморна формация с размери см, особено при не много голям размер на млечните жлези и ако формацията е по-повърхностно разположена. Важно е да се следи и за наличие на секреция от мамилата. Уместно е цитологично изследване на секрета, дуктография и впоследствие евентуална диагностична ексцизия на засегнатия канал. Клиничен преглед - препоръчително е при жени без налична симптоматика той да се извършва ежегодно, особено при жени над 40 години.

Най-важният образен метод е мамографията. Тя е златен стандарт за ранното откриване на рака на млечната жлеза. Това е рентгеново изследване, което се извършва след годишна възраст, препоръчително на всеки 2 години при асимптоматични пациентки. Мамографията се прави чист ден т. Необходимо е мамографията да е направена според изискванията за добра медицинска практика, с качествена апаратура, образите да се разчитат от квалифицирани специалисти, спазвайки международните стандарти за описание на мамографските находки.

Друг образен метод при диагностиката на рака на млечната жлеза е ултразвуковото изследване ехография. Това е основен метод за диагностика при жени под 40 години, както и доуточняващ метод при жени над тази възраст. Тя трябва да се провежда от обучен специалист рентгенолог, с качествена апаратура, като работната честота на използваните трансдюсери трябва да е мин. Друг образен метод е термографията. Тя е поскоро ориентировъчен метод и има ограничено приложение поради ниската си чувствителност.

Съвременен метод за диагностика на рака на млечната жлеза е МРТ Магнитна резонансна томография. Това е метод с висока чувствителност и е препоръчителен за жени с доказан висок риск, както и за скрининг при жени с импланти. За съжаление в България все още няма задължителен скрининг за рак на млечната жлеза независимо от дългогодишните усилия на специалистите в тази област. Лекарственото лечение е неоадювантно, адювантно при радикално оперирани болни с ранен рак и системно лекарствено лечение според стандартите на Българското онкологично дружество за системно лекарствено лечение на злокачествени солидни тумори.

Неоадювантна ХТ се прилага преди оперативно лечение на тумори с големина над 3 см с цел намаляване на размерите им и създаване на условия за органосъхраняваща операция, при локално авансирали тумори с цел своевременно лечение на микрометастази и създаване на условия за полесно оперативно лечение и при неоперабилни локално-авансирали тумори и създаване на условия за радикална операция.

Ракът на млечната жлеза представлява област с най-интензивно присъствие на лекарства, когато става въпрос за лечение на солидни тумори. Туморите на гърдата могат да бъдат класифицирани според статуса на три специфични рецептора, разположени върху клетъчната повърхност. HER2-позитивният рак на гърдата се характеризира с клетки, които произвеждат твърде много протеин, известен като HER2. Тройно негативният рак на гърдата ТNBC e подтип на HER2-негативното заболяване и се отнася до туморните клетки, които нямат рецептори за естроген и прогестерон и не свръхекспресират HER2 протеин.

Хормонотерапията е започната от г. В днешно време по-новите иновационни лекарства ароматазни инхибитори заместват напълно или отчасти Тамоксифен в адювантен план и при напреднало заболяване. Голяма част от туморите запазват естрогенната си зависимост след прогресия.

Ето защо се търсят нови антиендокринни подходи. Подобен агент, който днес е стандартно средство за лечение в метастатичен стадий на заболяването, е директният естроген рецепторен ER антагонист Фулвестрант. Фулвестрант е чист ER антагонист, който се конкурира директно с естрогена за свързването към ER.

Той се свързва с рецептора, блокира го и стимулира разрушаването на ER рецепторния протеин, а с това и ER сигнална каскада. Фулвестрантът дава възможност за хормонално лечение от първа, втора и трета линия. Има благоприятен профил на нежелани реакции. Препаратът е терапевтична възможност Oнкология. Става дума за рецептор, един от представителите на семейството на рецепторите на епидермалния растежен фактор, разположен върху клетъчната мембрана, който обуславя по-агресивен ход на заболяването — повишен риск от поява на рецидиви и метастази.

Лечението на този вид тумори е специфично и когато се провежда по правилата на изкуството, лечебните резултати не се различават от тези, получени при болни без свръхекспресия на HER2. Когато HER2 е позитивен, налага няколко важни извода: n висок е рискът за бързо метастазиране на рака на гърдата; n определя вида на цялостното лечение; n определя необходимостта от специфично противораково лечение, насочено към HER2 рецептора.

Важната роля на този фактор изисква HER2 статусът при раково болните да се установи задължително още при поставяне на първоначалната диагноза. Методи на изследване на HER2 Изследванията се извършват от лекари патолози, специализирани в този тип диагностика. По време на операцията за рак на гърдата се взема част от тумора, обработва се по специален начин и се изпраща в съответната патологична лаборатория.

Основният, обичайно прилаган тест определя количеството на HER2 протеин в тъканите на млечната жлеза. Ако вторият тест е позитивен, то тогава пациентката се включва на специфично HER2-насочено лечение. Avastin бевацизумаб е антиангиогенна терапия, която се свързва специфично и блокира биологичните ефекти на VEGF. Ангиогенезата е процес, който се среща естествено в организма и включва растежа на нови кръвоносни съдове.

Растящите тумори могат да освобождават вещества за стимулиране на този растеж на кръвоносните съдове известен като туморна ангиогенеза , така че новото кръвоснабдяване им носи кислород и хранителни вещества, с помощта на които те могат да нарастват. VEGF съдов ендотелен растежен фактор е основният двигател на туморната ангиогенеза.

Avastin се свързва специфично и блокира биологичните ефекти на VEGF. Инхибиране на формирането на тези нови кръвоносни съдове помага туморът да изпитва глад от основните за неговото развитие кислород и хранителни вещества, чрез които той расте и се разпространява.

Чрез контролиране на ангиогенезата се контролира растежът на тумора. В проучването E се показа, че Avastin плюс паклитаксел удвоява PFS с до над 11 месеца в сравнение с химиотерапия самостоятелно във всички пациентски подгрупи. Паклитаксел е химиотерапията, която най-често се използва в Европа, а също така и най-често си партнира с Avastin за лечение на първа линия на МРМЖ. ATHENA е проучване от реалната клинична практика, което изследва безопасността и ефикасността на Avastin с таксан-базирана химиотерапия и то потвърди ефикасността и безопасността в ежедневната клинична практика, независимо на пациентската подгрупа.

В етап на клинично изпитване е лекарствен продукт за лечение на метастазирал РМЖ, прогресирал по време на лечение с Херцептин. Този медикамент TDM1 е мощен цитостатик, свързан с молекулата на Херцептин. Друг лекарствен продукт с тирозинкеназна активност е Нератиниб. Очаква се той да намери приложение при лечение на метастазирал РМЖ и при адювантно лечение. Има голям брой молекули от групата на т. В бъдеще лечението на РМЖ изцяло ще промени своя облик. В тези случаи преживяемостта рязко намалява2.

Голяма част от туморите запазват естрогенната си зависимост след погресията3. Ето защо в разработването на медикаменти за лечение на рецидивите се търсят нови антиендокринни подходи. Подобен агент, който днес е стандартно средство за лечение в метастатичен стадий на заболяването, е директният естроген-рецепторен ER антагонист Fulvestrant.

Той е единственият представител на уникален клас антиестрогенни препарати, за който в момента има публикувани резултати от проучвания при хора. Fulvestrant е чист ER-антагонист, който се конкурира директно с естрогена за свързването към естрогенния рецептор. Той се свързва с рецептора, блокира го и стимулира разрушаването на естроген-рецепторния протеин, а с това и естроген-рецепторната сигнална каскада.

Данните за ефикасност и приемлив профил на безопасност от проведени клинични проучвания налагат преоценка на мястото на Fulvestrant mg в йерархията на ендокринната терапия и правилното позициониране на медикамента по отношение на Тamoxifen и ароматазните инхибитори в лечебната последователност при ендокринно-чувствителен метастатичен рак на млечната жлеза7. От изключителна важност за българските паOнкология. Wakeling A, Endocrine-Related Cancer 7: 2. Clin Cancer Res ; Kabos P.

Expert Opinion on Pharmacotherapy Clark GM. Prognostic and predictive factors. In: Harris JR, et al. JB Lippincott, Philadelphia; , Retrospective analysis of time to recurrence in the ATAC trial according to hormone receptor status: a hypothesis generating study. J Clin Oncol ; A potent specific pure antiestrogen with clinical potential. Cancer Res. Fulvestrant Faslodex versus anastrozole for the second-line treatment of advanced breast cancer in subgroups of postmenopausal women with visceral and non-visceral metastases: combined results from two multicentre trials.

Eur J Cancer ; Fulvestrant: pharmacologic profile versus existing endocrine agents for the treatment of breast cancer. Ann Pharmacother ; Anthony Howell and Jonas Bergh. Cardoso F. Annals of Oncology , 22 Suppl 6 : vivi Медицински стандарти за системно лекарствено лечение, оценка на лечебен ефект и проследяване на злокачествени солидни тумори при възрастни.

Oнкология циентки с рак на млечната жлеза е да получават ефективна и с добър профил на безопасност терапия, съответна на европейските препоръки за лечение. Новите Стандарти за лечение на метастазирал рак на млечната жлеза отразяват актуалните препоръки на Европейското дружество по медицинска онкология по отношение на Fulvestrant8. Fulvestrant е терапевтична възможност при постменопаузални пациентки с естроген-рецептор позитивен локално авансирал или метастатичен рак на млечната жлеза, която медицинските онколози следва да преоценят и ефективно да прилагат в лечебната последователност.

Интересът към темата - напълно очаквано — се оказа много голям. Причините за това са очевидни. От една страна, онкологията се развива с много бързи темпове и българските специалисти активно участват в този процес. От друга страна, все още сме далече от найвисоките европейски и световни стандарти по отношение на финансиране, организация, налична апаратура, палиативни грижи и обхващане на всички нуждаещи се пациенти. За да сме съзвучни със значимостта на онкологичната тема, решихме да продължим публикациите и в следващия брой на списанието.

И в него ще има статии от водещите български специалисти, даващи актуална картина на редица злокачествени процеси. Oчаквайте втори онкологичен брой на Нealth. За България той е на второ място в структурата на гинекологичните неоплазии след рака Проф. По данни на Националния раков регистър през последните години ежегодно в нашата страна заболяват около При всички възрастови групи се наблюдава нарастване на честотата на заболяването, най-изразено при жените в активна трудоспособна възраст между 30 и 49 г.

В повечето развити страни, където се осъществяват ефективни програми за профилактика, се наблюдава намаляване както на заболяемостта, така и на смъртността от заболяването. Мероприятия за контрол Първичната профилактика включва мерки, елиминиращи причината за дадено заболяване. При рака на маточната шийка е добре известна ролята на човешкия папиломен вирус.

През последните години, научните данни показаха ефективността на профилактичните ваксини срещу папилома вирусните инфекции. Място и роля на ОПЛ при първичната профилактика: Да определи таргетната група: препоръчва се ваксинирането да започне след годишна възраст на девойките, преди началото на половия живот. На ваксинация подлежат и всички жени с риск за персистираща папиломна инфекция. В литературата все още ваксинирането на момчетата е дискутабилно. Да отчете наличието или отсъствието на противопоказания.

Да регистрира и съобщава всички локални и общи странични ефекти за период от 5 години след прилагането на ваксината. Вторичната профилактика обединява методи за откриване на злокачествени заболявания в начален стадий или стадий на преканцероза. Нейната цел е да намали смъртността от рак, а в случаите, когато се откриват и лекуват преканцерози, да намали и заболяемостта от инвазивни форми. Допълнителни преимущества са по-лесното и с по-малка травматизация лечение.

Необходимо условие за въвеждане на вторичната профилактика е наличието на високоефективни и икономически изгодни методи за скрининг на дадено злокачествено заболяване. За повечето страни с работеща цервикална профилактична програма основният скринингов метод е цитологичното изследване Рар тест , на популационен принцип с 3годишен скринингов интервал, за възрастта между 30 и 60 години. В последните години в страните с по-добри икономически възможности се препоръчва цервикалният скрининг да се извършва на база ДНК или РНК типизация за наличието на онкогенен папиломен вирус.

Тези тестове имат предимство с по-високата си чувствителност и възможността за качествен контрол. Ниската специфичност и по-високата цена са някои от недостатъците им. Тези тестове не поставят диагноза. При позитивен тест пациентката трябва да се насочи за оценка и уточняване при специалист гинеколог колпоскопист или с онкогинекологична насоченост.

Книгопис: 1. Златков, В. Профилактика, скрининг и ваксини при предрака и рака на маточната шийка. Българска издателска къща, София, , Василев, Н. Начев, Здр. Валерианова, В. Златков, П. Национална програма за профилактика на рака на маточната шийка.

Davies, A. Herbert и др. Консенсусна декларация. XIV Национална конференция по онкогинекология и Консенсусен конгрес за превенция на рака на маточната шийка в България септември Той е серумна протеаза от каликреиновата група белтъци, която се секретира от простатните епителни клетки.

ПСА се установява само в серума на мъже, при които е налице простатна тъкан. При нормални физиологични условия много малка част от него попада в общата циркулация на организма. Напоследък се прилагат нови висококачествени методи, които могат да определят с висока точност дори минимални количества от попадналия в серума ПСА. Това обяснява до голяма степен клиничното значение на този гликопротеин. ПСА е органно специфичен и е особено ценен за ранна диагностика на заболяванията на простатната жлеза.

Днес неговата голяма стойност за диагностика, проследяване на прогресията и мониториране на ефекта от лечението при карцином на простатната жлеза е проучена и доказана. Редица автори препоръчват този туморен маркер за ранно откриване на простатния карцином при мъже без симптоматика, но във възраст, рискова за това заболяване.

В резултат на това Американската урологична асоциация, Американското дружество за борба с рака и Американският комитет по радиология препоръчват изследването на ПСА в комбинация с ректално туширане за оценка на простатната жлеза при мъже над 50 години. Въпреки че ПСА е органно специфичен, той не Oнкология. В много случаи неговата стойност може да бъде значително над референтните граници в резултат на други заболявания на жлезата - остър простатит, инфаркт или исхемия на простатата, доброкачествена простатна хиперплазия, след уретроцистоскопия, туширане на простатата, дори положителни или отрицателни стресови състояния.

Ето защо изследването на ПСА трябва да се извършва до 10 дни след такива манипулации. В някои случаи нивото на ПСА намалява при хоспитализация на пациента. Причината за това не е изяснена, но се предполага, че липсата на еякулация е свързана с това явление. Ето защо на този етап според нас ПСА не е нито специфичен, нито достатъчно чувствителен, за да бъде идеален критерий за диференциране на доброкачествените от злокачествените заболявания на простатната жлеза.

Много често неговата тъканна специфичност се използва за определяне произхода на ниско диференцираните аденокарциноми. Доказано е, че много рядко карциномът на простатата е нечувствителен към ПСА антителата. От друга страна, ПСА антителата не взаимодействат с тумори, произхождащи от други органи.

Ето защо имунохистохимичните особености на ПСА могат да бъдат използвани за потвърждаване или отхвърляне произхода на злокачествения процес в простатната тъкан. Методи за определяне на ПСА и референтните му граници През последните години бяха разработени голям брой методи за определянето на ПСА в серума. Днес за тази цел се използват две основни методики - Tandem-R Hybritech, Inc. Между тях има много различия, но те определят сравнително точно ПСА, без единият или другият от тях да има някакво предимство.

Определянето на нормалните граници на ПСА е трудно, тъй като без точното хистологично изследване на цялата простата не може да се докаже отсъствието или наличието на карцином, ДПХ или друго заболяване. Поради високата честота на безсимптомните карциноми и ДПХ липсата на клинична изява на болестта не може да изключи нейното съществуване. Според Chad, D. Трябва да се има предвид обаче, че липсата на карцином в оперираната простата не отхвърля възможността да има такъв в останалата тъкан.

Трябва да се има предвид и фактът, че преди да попадне в серума, секретираният ПСА преминава през няколко тъканни слоя. Това са базалният клетъчен слой, епителната базална мембрана, стромата, капилярната базална мембрана и ендотелните клетки. По-малките молекули на ПСА по-лесно преминават през описаните слоеве. Патологичните процеси, увреждащи тъканните слоеве, също улесняват попадането на ензима в общата циркулация на организма.

Простатната интраепителиална неоплазия ПИН е преканцерозно състояние, което се характеризира с пролиферация и дисплазия на двата нормални клетъчни слоя на простатния епител. За разлика от нея базалният слой и базалната мембрана при ДПХ са интактни. Brawer, M. Според нас значителната елевация в нивото на ПСА е свързана с наличието на придружаващи заболявания като остър простатит, ПИН или недиагностициран карцином на простатата.

Карцином на простатата и ПСА Днес ПСА намира широко приложение при диагностиката и мониторирането лечението на пациенти с карцином на простатната жлеза. Изследването и определянето на ПСА имат голяма стойност за стадиране на заболяването, мониториране на терапевтичния отговор, както и за скрининг на мъжете над 50 г. Стадиране Клиничните и морфологичните проучвания доказват високата степен на корелация между стадия на простатния карцином и нивото на ПСА.

Въпреки това предоперативното му определяне не може самостоятелно да потвърди или отхвърли екстракапсуларния растеж на процеса. Според нас е трудно да се детерминира стойност, която да определя необходимостта от оперативно или консервативно поведение при пациенти с карцином на простатната жлеза.

Мониторинг Едно от най-големите клинични приложения на ПСА е като критерий за мониториране на пациентите след проведеното лечение. Много автори коментират и очакваните стойности на ПСА след радикална простатектомия. Според нас установяването на ПСА при пациенти след радикална простатектомия е свързано с лоша прогноза на заболяването. Той е особено чувствителен маркер за напреднал патологичен процес преди радикалната простатектомия и е белег за рецидив при откриването му след операцията.

Ако персистирането на ПСА след хирургичното лечение е признак за лоша прогноза, то, от друга страна, това предполага възможност за ранна диагноза на рецидивите и започването на адювантна терапия. При пациенти с пълна андрогенна блокада нивото на ПСА намалява значително. Алгоритъм за ранна диагностика на простатен карцином и ДПХ 1.

Статистическите данни показват, че простатният аденокарцином е на второ място сред неоплазмите, предизвикващи смърт при мъжете в САЩ. Затова и интересът към ранното му откриване е оправдан. Клиницистите разчитат на ПСА като маркер с възможности за ранна диагноза на простатния карцином. Карциномът на простатата трябва да се диагностицира в стадий, когато може да се лекува радикално, за да има смисъл скрининговото изследване на мъжете.

Значителен интерес предизвиква въпросът какво означава лечим простатен карцином, както и каква чувствителност и специфичност трябва да притежава използваният тест, за да бъде полезен. Определянето на ПСА трябва да се комбинира и с други методи за изследване, защото неговата изолация води до неточност в скринирането. През годините бяха разработени допълнителни критерии за подобряване ефективността на ПСА като туморен маркер.

И до днес ректалното туширане на простатната жлеза не е загубило своята диагностична стойност. То трябва да се извършва при всички пациенти след изследване на ПСА със или без оплаквания от простатната жлеза поне веднъж годишно. Трансректалната ехография е един от найчувствителните методи за визуализиране на простатната жлеза. Голям брой автори описват простатния аденокарцином като хипоехогенни лезии.

Ние препоръчваме да се комбинират определяне на ПСА с трансректална ехография и ректално туширане. При съмнителните пациенти трябва да се направи точкова пункционна биопсия под ултразвуков контрол от съмнителните хипоехогенни периферни зони на жлезата.

Тези резултати дават възможност да се определи чувствителността, специфичността, положителната и негативната прогностична стойност и фалшиво позитивните и негативни възможности на ПСА. Трябва да отбележим, че негативните резултати от направената биопсия не елиминират възможността да се пропусне простатен карцином.

От друга страна, тези стойности не могат да бъдат определящи за извършване на биопсия. Наличието на лимфни и костни метастази се потвърждава или отхвърля чрез КАТ на малък таз и костна сцинтиграфия. Търсенето на метастази е важно по отношение на по-нататъшното поведение. Липсата на метастази позволява да се извърши радикална простатовезикулектомия, лъче- и брахитерапия, които са с добра прогноза, а наличието на такива налага консервативно лечение с хормонотерапия за пълна андрогенна блокада.

Днес лечебните възможности при простатен карцином са много. Често се налага и тяхното комбиниране. Те са в зависимост от неговия стадий на прогресиране, наличието на метастази, придружаващи заболявания и не на последно място — от желанието на пациента. Изводи 1.

Въвеждането на ПСА като туморен маркер и използването му за скринингово изследване на мъжете е значителен принос. ПСА в комбинация с трансректалното ултразвуково изследване на простатната жлеза е особено ценен за определяне на туморния обем и хистологичната степен на диференциация преди започване на лечението. Значението на ПСА за установяване на персистиращ простатен карцином след радикална простатектомия е доказано и добре известно. Винаги трябва да се комбинират трансректалната ехография с определяне на ПСА, ректално туширане и биопсия за ранно откриване на простатния аденокарцином.

Наличието или липсата на лимфни и костни метастази, доказани чрез образни диагностични методи, определя по-нататъшното поведение при пациентите с простатен карцином. Телефон за контакти с проф. Младенов: Oнкология. Ползата е най-голяма при пациенти без метастази в лимфните възли и без съпътстващи заболявания, които евентуално биха могли да се влошат от антиандрогенната терапия.

TROG През периода юни — февруари г. Антиандрогенната терапия е започната два месеца преди лъчелечението за втората група и пет месеца преди лъчелечението за третата група. Първичният показател за ефективност включва смъртността от карцином на простатата и смъртността от всякаква причина. Анализирани са данните на общо участници от първата група, от втората и от третата след среден период на проследяване 10,6 години. В рамките на първите пет години след започване на изследването не е наблюдавано увеличение на заболяемостта, свързана с лечението, при пациентите от групите с антиандрогенна терапия.

След среден период на проследяване от 5,2 години е отчетено сигнификантно предимство на CAB пред монотерапията с LHRH-A по отношение на преживяемостта. Akaza H. Combined androgen blockade with bicalutamide for advanced prostate cancer: long-term follow-up of a phase 3, double-blind, randomized study for survival.

Denham J. Short-term neoadjuvant androgen deprivation and radiotherapy for locally advanced prostate cancer: year data from the TROG The Lancet Oncology doi Красимир Нейков, началник Урологична клиника, Национална специализирана болница за активно лечение на онкоболни, разговаря Петър Галев n Как се диагностицира ракът на пикочния мехур? Eдин от първите симптоми е наличието на кръв в урината, без болки и без повишаване на температурата.

Някои по-стари автори описват т. Но окончателната диагноза се поставя само чрез цистоскопия и вземане на тъкан от тумора за хистологично Oнкология. Не са редки случаите, когато туморът расте в непосредствена близост до остиума на единия от уретерите и причинява задържане на урина в съответния бъбрек хидронефроза. Много рядко при развитие в областта на мехурната шийка и диаметър над 4 см може да се достигне до затруднено уриниране.

Разграничаването на два основни вида тумори на пикочния мехур според растежа в мехурната стена — повърхностен и инвазивен, е въз основа на тъканния материал, който се взема по време на трансуретрална резекция. Особено важно е да се вземе материал от повърхността, основата и резекционната линия около тумора , за да може да се даде прецизна хистологична оценка за дълбочината на разпространение на туморните клетки. Материалът се взема единствено от опериращия и тук е неговата роля и отговорност като онколог — да осигури подходящ тъканен материал на хистолога патолога.

В резултат на екзактния хистологичен резултат може да се разграничи повърхностният от инвазивния рак. При него туморните клетки не навлизат в същинската мускулатура на мехура. След като правилно са определени растежът и дълбочината на проникване на тумора, се назначава и съответното лечение. Ако туморът е папиларен с вид на водорасло , а не солиден, се препоръчва поставяне на противотуморно лекарствено средство в пикочния мехур до 6-ия час след извършването на операцията.

Пациентът трябва да се опита да го задържи максимум до два часа при запушен трансуретрален катетър, след което катетърът се отпушва и мехурът се освобождава от лекарството. Ако хистологичното изследване покаже, че туморните клетки не навлизат в мускулния слой на стената на пикочния мехур, се приема, че туморът е повърхностен.

Това е относително по-благоприятна перспектива за пациента, отколкото ако има инвазивен тумор. В тези случаи се препоръчва поставяне на противотуморни антибиотици или противотуберкулозна ваксина в пикочния мехур няколко дни или седмици след операцията. Целта на това лечение е профилактична с оглед намаляване възможността за поява на нови тумори.

Единствено противотуберкулозната ваксина може да спре развитието на повърхностния рак към инвазивен, според последни клинични проучвания при повърхностни тумори на пикочния мехур T1G3 и карцином ин ситу. Но тя трябва да се използва внимателно, при строго селектирани болни, тъй като може да доведе до сериозни странични явления.

Тя действително намалява и честотата на рецидивите в най-висок процент в сравнение с другите противотуморни лекарства като Митомицин С и Фарморубицин, особено при множествени повърхностни тумори на пикочния мехур. Само по този начин се осъществява локален контрол над заболяването. Всички субективни преценки за качествено изрязване на тумора, без да се вземат тъканни проби, не осигуряват стадирането на заболяването, а оттам и последващото лечение не се води правилно.

Много пациенти пристигат за консултация при нас с добре написани епикризи, в които обаче липсват основните хистологични показатели, за да се прецени, че туморът е повърхностен. Съответно се назначава поставяне на противотуморни лекарства в пикочния мехур, когато туморът фактически е инвазивен, и обратно, при повърхностни тумори се назначават курсове на химиотерапия или лъчелечение, което смятам за голям пропуск в лечебно-диагностичния процес. Напоследък зачестяват случаи с тумори на пикочния мехур, които са изпуснати от контрол.

При тях са извършени една или няколко трансуретрални резекции. Оказва се обаче, че туморът инвазира в дълбочина стената на пикочния мехур и чрез трансуретралната резекция вече не може да се контролира заболяването. Налага се извършването на цистектомия, която по една или друга причина не се предприема навреме.

Това е една от най-големите операции в урологията, която изисква специални умения и познания. Тя може да се направи в големи центрове, извършващи често тази оперативна интервенция. Този феномен е от съществено значение за интереса и необходимостта от ранно откриване, ефикасно лечение и адекватно наблюдение на този перспективен, но социално раним контингент.

Тази рубрика включва със съответен дял и групата на ембрионалните тумори в детската възраст невробластом, тумор на Wilms и хепатобластома , които заслужават особено внимание, тъй като ранната диагноза и адекватното лечение е гаранция за благоприятен изход и дефинитивно оздравяване в твърде голям процент от случаите. Структурата на онкологичните заболявания в детската възраст не претърпява съществени промени като честота и съотношение между различните видове тумори.

Статистиката през последните 20 Тенденции при злокачествените заболявания в детската възраст Проф. Възрастовият дебют при различните групи онкологични заболявания при децата е твърде различен и би трябвало да се приема като ултимативна закономерност. За ембрионалната група тумори найранните клинични прояви са в първите 2 до 4 години.

Левкемиите най-често се диагностицират между 3- и 7-годишна възраст. За лимфомите възрастовият период се отдалечава и най-голямата честота се регистрира между 5- и годишна възраст. Възрастовата предилекция остава относителна категория, която трябва да се има предвид в контекста, че злокачествено заболяване може да се наблюдава във всички възрастови периоди на детството.

Причини Все още липсва категоричен отговор на въпроса за ролята на различните фактори, вкл. Но генетичният фон не трябва да се пренебрегва, особено в контекста на т. Тяхната липса в определена степен би могла да. Този феномен най-често е свързан с прочутия туморсупресорен ген р 53, с чиято липса е известен Li-Fraumeni syndrome. Що се отнася до влиянието на екзогенната среда, този въпрос остава все още дискусионен.

Редица наблюдения подчертават ролята на фактори, които могат да бъдат инкриминирани в етиологията на някои туморни заболявания. В тази насока невинаги се откриват убедителни критерии с доказателствена стойност за предизвикване на патологичен туморен процес. В този смисъл не трябва обаче да се пренебрегва значимостта на радиационните фактори, бензинови изпарения, някои медикаменти, тютюнопушене и др. Например съществува риск от появата на нов злокачествен процес при деца, при които лъчетерапията е задължителен елемент от глобалното терапевтично поведение при някои туморни заболявания.

Пример в тази насока е ретинобластомът, при който лъчетерапията, макар и в малък процент, става причина за появата на рабдомиосарком в облъчваната област. Подобни примери са основание при определени случаи и условия обемът на лъчетерапия да бъда намален, а при възможност този метод да бъде заменен с други форми на лечение.

В генезата на вторичния тумор могат да бъдат подозирани и някои цитостатици, но техният неблагоприятен ефект се ограничава до органни увреждания, а по-рядко до злокачествено израждане. Ранна диагностика През последните десетилетия, с въвеждането в рутинната практика на образните изследвания, нарастват възможностите за ранно откриване на злокачествените заболявания в детската възраст.

Този обективен критерий не трябва да елиминира клиничното изследване, което нерядко установява промени, които могат да бъдат достатъчно сигурна индикация за ранен етап на туморно заболяване. От значение е да се подчертае, че при някои ембрионални тумори в ранната възраст майката на детето поставя диагнозата, като открива уголемяване на корема и промени в общото състояние.

В този смисъл лекарят специалист трябва да разчита и на майчината интуиция. Понякога обективните изменения при детските онкологични заболявания не се долавят лесно и са функция от произхода и биологичната характеристика на съответния тумор и неговата локализация. На първо място заслужават внимание промени в общото състояние. Ако концентрираме вниманието към левкемиите и лимфомите, ранните клинични прояви най-често включват интоксикационно-фебрилен синдром, нарушение в поведението на детето, липсата на желание за двигателна активност и др.

На този фон обективното изследване би могло да открие органомегалия, опипване на туморни маси или увеличени лимфни възли. Дори една обикновена кръвна картина при левкемия може да открие заболяването. Нерядко само намаленият брой на една от клетъчните линии на хемопоезата може да бъде алармиращ признак за левкемично заболяване.

Тук обаче трябва да се имат предвид и някои особености, които променят относителната доказателственост на някои промени. Например левкопенията като начален белег на левкемия би могла да претърпи благоприятна еволюция в рамките на 10 до 15 дни, което принуждава лекарите да подозират друг произход.

Понякога се налага убеждението, че неутропенията е от вирусен или друг инфекциозен произход, както и да е предизвикана от прилагането на някои медикаменти. Този широк етиологичен спектър изисква при съмнителни случаи динамично проследяване, особено при регистрирането на нарушения в хемопоезата, които да засягат една, две или три хемопоетични линии левкоцити, еритроцити, тромбоцити.

Левкоцитозата също е белег, който изисква съответно етиологично диференциране, тъй като се налага в ранен стадий да бъде изключено злокачествено кръвно заболяване. По отношение на други показатели, като често изследвания напоследък C-реактивен протеин, възможността да бъде надежден информативен източник е относителна, тъй като не би могъл да бъде специфичен критерий не само за редица инфекции, но и за неопластични заболявания.

В тази група обаче не трябва да се пренебрегва РУЕ. В тази рубрика попадат системните заболявания на съединителната тъкан, злокачествени процеси, тежки септични състояния, имунен дефицит преходен, вроден, траен и др. Когато е налице невъзможност да се уточни произходът на настъпилите промени в кръвните показатели, биопсията на костен мозък е задължително условие за потвърждаване или отхвърляне на предполагаемо заболяване злокачествено, системно, инфекциозно или др.

Ехографското изследване е информативен метод с разграничителна способност, която е функция от професионалните умения и натрупания опит на ехографиста. Ехографията има своето място и трябва да бъде използвана като критерий, който предоставя информация, дори при определени случаи и условия за характеристиката, степента на нарушенията и техния произход сърце, черен дроб и бъбреци.

При лимфните структури нейните възможности се ограничават до констатиране на увеличение на лимфните възли. Така че този широкодостъпен метод би трябвало да бъде използван, когато съществуват съмнения за съответни промени в корема и гръдната клетка. На второ място е болезнеността и промените в обема на засегната кост. Всички процеси, които засягат костите - първични или вторични, са със специфичен рентгенографски образ, чрез който да може бързо да се разпознават произходът и естеството на промените.

Морфологичният образ и локализацията на нарушенията в костната тъкан диафиза, метафиза, епифиза са допълнителен критерий, който дава информация за етиологичната характеристика на костната лезия. В тази група се имат предвид два вида костни тумори — саркомът на Юинг и остеосаркомът. Що се отнася до първичната локализация на костните тумори, най-често се засягат дългите кости.

Плоските кости са предилекция на саркома на Юинг и други злокачествени заболявания невробластом, рабдомиосарком, хистиоцитоза , при които костните метастази са обичайни и ранни прояви. Еволюция и прогноза при злокачествените заболявания в детска възраст При солидните тумори съществуват съществени различия. С най-неблагоприятна прогноза е саркомът на Юинг. При ранна диагноза радикално оперативно отстраняване с последващо комплексно лечение може да се постигне успех.

Невробластомът все още остава с неблагоприятна прогноза и възможности за дълготрайна преживяемост. Това е раннометастазиращ тумор, особено когато се касае за някои от формите на това заболяване в детската възраст. При случаи с ранни костни метастази прогнозата е изключително неблагоприятна. Все пак и тук са постигнати резултати, найвече със съвременната терапия, която включва и автоложна трансплантация, както и използването на моноклонални антитела. При острите левкемии в детската възраст медицината постигна революционен прогрес.

През последните години с въвеждането на новите методи за лечение, вкл. При тази форма костномозъчната трансплантация е утвърден алтернативен лечебен метод с надеждност и перспектива за дефинитивно оздравяване при трансплантираните пациенти. Прогнозата при Хочкиновия лимфом е твърде благоприятна във възрастовата група до 16 години.

От значение за постигане на терапевтичен успех са редица прогностични фактори, между които ранната диагноза, стадият на заболяването и начинът на провежданото лечение. Съществуват утвърдени протоколи, доказали своята терапевтична значимост при лимфомите в детската възраст. Нехочкиновите лимфоми са твърде разнородна група, при която прогнозата е функция от биологичната характеристика на заболяването, неговата разпространеност и възможностите, които предлага съвременната терапия, вкл.

Дълготрайната преживяемост е функция от произхода на нехочкиновия лимфом Т- или В-клетъчни лимфоми , техните морфологични, биологични и цитогенетични варианти. Терапевтичната стратегия и тактика са съобразени с естеството на заболяването и неговите прогностични критерии.

При някои ранни стадии на заболяването този процент е по-висок. Един от най-сериозните въпроси, които заслужават професионално и обществено внимание, е лечението на българските деца с онкологични заболявания в чужбина. Отговорът е многостранен и свързан с редица фактори, между които националният манталитет, непознаване и недооценяване на българската медицина, липса на информация за естеството на заболяването и терапевтичния потенциал за постигане на очакван успех, тенденциозни анализи за състоянието на здравните грижи в различни области на практическата медицина у нас, невъзможност за реална преценка на потенциала, който предлага съвременното лечение у нас и в чужбина.

Тук трябва да се подчертае фактът, че медицината, специално за някои заболявания, е възприела модели на лечение, които са едни и същи и еднакво приложими навсякъде, вкл. Този метод не изисква специфични условия и възможности за прилагането му в рутинната практика. Накрая трябва да споменем, че все още някои модерни методи, като напр. В този контекст капацитетът на нашите специалисти ги прави равностойни партньори на престижни европейски школи, което трябва да се приеме като атестат за непрекъснат стремеж да се доближим до развитите европейски страни в областта на детската онкохематология.

След като са приели факта, че е необходимо да провеждат лекарствено лечение за злокачествен процес, почти всички пациенти започват да търсят начин за облекчаване на страничните му ефекти. При предварителния ми разговор с хората, на които им предстои химиотерапия, винаги ги съветвам да не купуват и да не приемат хранителни добавки, витаминни комбинации или билкови продукти, преди да са се посъветвали със своя онколог.

Напълно необясним за мен и колегите ми е фактът, че въпреки възможността за широката информираност, почти всички пациенти приемат или прилагат неподходящи за тяхното състояние продукти и диети. Стъписващ е и фактът, че повечето неподходящи диети и хранителни добавки са препоръчани от лекари, които нямат нищо общо с медицинската онкология, т.

От изключително значение е да се разбере, че химиотерапиятанеизключваприеманетонаалтернативни продукти и методи на лечение, но това трябва да става в подходящото време и в адекватни дози. А по този въпрос е компетентен специалистът по медицинска онкология, който води лечението! Например приемането на стимулиращи растежа на тъканите билки по време на химиотерапия не само е неуместно, но нерядко и опасно.

Повечето лекарствени препарати, използвани в медицинската онкология, предизвикват увреда или затормозяване на чернодробната функция. Тя може да бъде подпомогната чрез редица добавки и билки. Те са широко използвани в българската народна медицина: жълт кантарион, равнец - бял и жълт, турта, живовляк, блатен аир и т. Но хепатопротекторите са препаратите, с които се постига възстановяване и обновяване на чернодробните клетки.

Това става чрез стабилизиране и увеличаване на пропускливостта на клетъчната мембрана. Използването им е показано и като профилактично средство, и при вече проявена хепатотоксичност от цитостатиците. Освен това хепатопротекторите имат имунологичен и антиоксидантен ефект.

Важно е да се използват препарати, които са доказали качествата си в различни проучвания и в практиката. Широкоизползвани са препарати, съдържащи Силимарин, соеви фосфолипиди, тиоктова киселина, аденозилметионин и др. Като хепатопротектори се ползват и някои витамини - Витамин С до мг дневно, Витамин Е — мг дневно. Подобно действие има дори и пчелният мед.

В последните години се натрупа опит и с препарати, които се използват от Аюрведа-медицината. Тя често използва екстракт от Picrorhiza kurroa. Билката е от семейство Scrophulariaceae u расте над м в северозападния Хималайски регион - в Индия u Непал. Kutkin притежава сигнификантна антиоксидантна активност чрез потискане на липидната пероксидация и образуването на свободните радикали в чернодробните клетки.

Стимулира ензима полимераза А в ядрото на хепатоцитите и активира рибозомалната протеинова синтеза, като по този начин стимулира чернодробната регенерация. Apocinin като един от активните компоненти на растението има изразен противовъзпалителен ефект.

Приема се, че Apocinin потиска мембранно медиираната активация на неутрофилните левкоцити, макрофагите и мастоцитите. Picrorhiza kurroa проявява дозозависима холеретична активност, която се демонстрира с увеличаване на жлъчните соли и киселини,кактоисподобренооттичаненажлъчката. Разработени са редица препарати, съдържащи Kutkin, като на българския пазар е Hepasave. Има някои правила, които трябва да се спазват при лечение с хепатопротектори: - курсът да продължи поне 3 месеца в посочените дозировки, - през определен период на лечение да се сменят хепатопротективните медикаменти, - да не се лекуват болните прекалено кратко или непрекъснато, - да не се комбинират два или повече хепатопротектора в ниски дози.

Безразборното прилагане на хепатопротектори и антиоксиданти, съвместно с неподходяща диета и двигателен режим, е неразумно и опасно. Често се налага превишаване на толерантната доза 45 Gy за най-лъчечувствителния орган в таза - тънките черва [1]. В хода на лъчелечението се оформя симптоматика на остър лъчев ентерит ОЛЕ.

Патологичният процес е в тънкочревната мукоза, представлява депопулация на интестиналните крипти и атрофия на лигавицата [2]. Промените са реверзибилни за кратък период. Клинично ОЛЕ се проявява с диарии, болки в корема. Тежките форми с дехидратация са редки, облъчването се прекъсва, храненето е венозно.

Най-често ОЛЕ отзвучава за дни с часов глад с цел почивка на червата, антидиарични чайове, прием на антидиарика, чревни антибактериални медикаменти и пробиотици, извличане на чревните токсини с прием на пектин.

Следва внимателно захранване с недразнещи, лесно смилаеми храни. За профилактика на ОЛЕ допринасят начинът на хранене и видът на приеманата храна чест прием на малки количества свежа храна, изключване на животински мазнини, целулозни храни, концентрирани въглехидрати, газирани напитки, тестени изделия, колбаси и консерванти. В профилактичния комплекс от полезни мерки влиза предварително регулиране на чревната флора с пробиотични бактериални култури, прием на антиоксиданти [3].

ОЛЕ се среща често, преминава бързо и изключително рядко води до усложнения. Не така стои въпросът с късния лъчев ентерит КЛЕ. Той може да се изяви месеци или години след завършване на лъчелечение за малкия таз [4]. Патологоанатомичният процес при хроничните форми се дължи на лошо хранене на чревната стена вследствие лъчев васкулит и съдови тромбози, които нарушават кръвоснабдяването на органа [2].

Силата на процеса се преценява по клиничната картина и се оценява в 4 степени по скалата на LENT-SOMA [6]: по-леките и по-чести 1-ва и 2-ра степен се проявяват с интермитентни диарии, които се подобряват с лечебно хранене и медикаменти. Дължи се на некроза на чревната лигавица с фистулизация или перфорация на тънко черво или тежки сраствания между червата. Най-важното, което трябва да знаем за КЛЕ [7]: — появата му е свързана с реализиране на обща доза за целия малък таз над 50 Gy; — честотата и тежестта му зависят най-вече от начина на планиране на облъчвания обем и вида на облъчващата апаратура.

С триизмерно фигурирано лъчелечение от линеен ускорител КЛЕ рязко намаля [9]; — много по-чест е при следоперативно облъчване заради фиксираните в таза чревни бримки; — лъчечувствителността зависи от индивидуални фактори, по-изразена е при възрастни болни, при заболявания на обмяната затлъстяване, хипертиреоидизъм , при остра или хронична интоксикация и оксидативен стрес, при патология на малките съдове диабет, исхемична болест. Възможността за лъчеви усложнения се увеличава при хронично възпаление на чревния тракт, неправилно хранене, липса на физическа активност.

Съвременното лъчелечение изключва появата на найтежките форми на КЛЕ [9]. Леките форми се оформят бавно и се проявяват клинично години след облъчването. Поради това всички допълнителни мероприятия, които допринасят за по-добро функциониране на организма и на облъчените органи, служат за профилактика и лечение. Не трябва да се подценяват общоукрепващи методи като правилно здравословно хранене, дълготрайна диета без мазнини и груба целулоза, физическа активност, добър сън, разходки, прием на подходящи билкови и хранителни добавки, лесноусвоими витамини и минерали [3, 8].

Добър лечебен ефект при 1-ва и 2-ра степен на ентерит има регулирането на патогенната чревна флора със съответни антибиотици метронидазол, тетрациклини и дълготрайно лечение с пробиотични бактериални култури [3]. Симптоматиката на мal absorption syndrom може да се подобри с парентерално хранене, кортикостероиди, антибиотици, както и вече изредените общоукрепващи. В заключение диагнозата КЛЕ трябва да се свързва с реализирана доза и обем, както и с наличие на предразполагащи индивидуални фактори.

Правилната интерпретация на симптомите при болни, претърпели лъчелечение за малкия таз, ще допринесе за навременно включване на профилактични и лечебни мероприятия. Steel G, Ed. Basic clinical radiobiology. Brawer , M. Според нас значителната елевация в нивото на ПСА е свързана с наличието на придружаващи заболявания като остър простатит, ПИН или недиагностициран карцином на простатата. Карцином на простатата и ПСА ПСА намери широко приложение при диагностиката и мониторирането на лечението на пациенти с карцином на простатната жлеза.

Изследването и определянето на ПСА имат голяма стойност за стадиране на заболяването, мониториране на терапевтичния отговор, както и за скрининг на мъжете над 50 години за ранно диагностициране на простатния карцином. В различните страни се препоръчва изследването му да става през различни интервали от време — през 6 месеца в САЩ, през 4 години в Европа и през 2 години в Швеция. Стадиране Въпреки високата степен на корелация между стадия на простатния карцином и нивото на ПСА, предоперативното му определяне не може самостоятелно да потвърди или отхвърли екстракапсуларния растеж на процеса.

Според нас е трудно да се детерминира стойност, която да определя по-нататъшното оперативно или консервативно поведение при пациенти с карцином на простатната жлеза. Мониторинг Едно от най-големите клинични приложения на ПСА е мониториране на пациентите след проведеното лечение. Това особено добре се наблюдава при болни след радикална простатектомия, когато нивото на ПСА пада почти до неустановими стойности от 0. Според нас наличието на ПСА при пациенти след радикална простатектомия е свързано с лоша прогноза на заболяването.

ПСА е особено чувствителен маркер за напреднал патологичен процес преди радикалната простатектомия и е белег за рецидив при откриването му след операцията. Ако персистирането на ПСА след хирургичното лечение е признак за лоша прогноза, то от друга страна това предполага възможност за ранна диагноза и започването на адювантна терапия.

При пациенти с пълна андрогенна блокада нивото на ПСА намалява значително. Ранна диагностика на заболяването Статистическите данни показват, че простатният аденокарцином е на второ място сред неоплазмите, предизвикващи смърт при мъжете в САЩ. Затова и интересът към ранното му откриване е оправдан. Клиницистите разчитат на ПСА като маркер с възможности за ранна диагноза на простатния карцином.

Неговото определяне има най-голямо значение за мъжете между 50 и 70 години. Карциномът на простатата трябва да се диагностицира в стадий, когато може да се лекува радикално, за да има смисъл скрининговото изследване. Значителен интерес предизвиква въпросът какво означава лечим простатен карцином, както и каква чувствителност и специфичност трябва да притежава използваният тест, за да бъде полезен?

Определянето на ПСА трябва да се комбинира и с други методи за изследване, защото неговата изолация води до неточност в скринирането. Трансректалната ехография е най-чувствителният метод за визуализиране на простатната жлеза. Голям брой автори описват простатния аденокарцином като хипоехогенни лезии. В последно време се комбинират трансректалната ехография с определяне на ПСА, ректално туширане и биопсия за ранно откриване на простатния аденокарцином.

При съмнителните пациенти се извършват точкова пункционна биопсия или тънкоиглена аспирационна биопсия от хипоехогенните периферни зони. Тези резултати дават възможност да се определи чувствителността, специфичността, положителната и негативната прогностична стойност и фалшиво позитивните и негативни възможности на ПСА. Трябва да отбележим, че негативните резултати от направената биопсия не елиминират възможността да пропуснат простатен карцином.

Според нас сравнително високите стойности на ПСА От друга страна, тези стойности не могат да бъдат определящи за извършване на биопсия. През годините бяха разработени допълнителни критерии за подобряване ефективността на ПСА като туморен маркер. Заключение 1. Въвеждането на ПСА като туморен маркер и използването му за скринингово изследване на мъжете е значителен принос. ПСА в комбинация с трансректалното ултразвуково изследване на простатната жлеза е особено ценен за определяне на туморния обем и хистологичната степен на диференциация преди започване на лечението.

Значението на ПСА за установяване на персистиращ простатен карцином след радикална простатектомия е доказано и добре известно. Неговата стойност в комбинация с имунохистохимични техники за откриване произхода на неоплазмите и мониториране на пациентите след радикално лечение е доказана.

Младенов, д. Много автори коментират стойностите на ПСА след радикална простатектомия.

При морфологическом исследовании биопсийного материала могут встретиться диспластические изменения протоков и ацинусов простаты, названные D.

Простатит пин Амоксиклав курс приема при простатите
Индийский препарат для лечения простатита Как лечить простатита у мужчин пальцем
Ягоды брусники от простатита 120
Тыквенные семечки при лечении простатита Лечение простатита бесплатный домашних условиях
Народные настойки от простатита Кровь в моче простатит или рак
Способы лечения хронического простатита у мужчин 38
Как лечить болиголовом простатит Тыквенные семечки от простатите
При лечении простатита меньше спермы 270

Думаю, можно ли при простатите заниматься бодибилдингом уже

Бременност и раждане Острия и хроничен простатит се обединяват от това, че при тях се доказва конкретен причинител за възпалението на жлезата. Острия простатит се дължи на насъпила остро. Хроничен гастрит и бременност Хроничният гастрит може да представлява проблем през бременността, когато жената се чувства отпаднала, гади.

Д-р Панова, вярно ли е, че бременните жени често страдат от цистит? Ваш e-mail не будет опубликован. Гестационен пиелонефрит по време на бременност, хроничен пиелонефрит симптоми Когато бременността е винаги комбинирано физиологични и емоционални фактори, които оформят статуса на жените. Остър и хроничен бронхит, лечение с лекарства. Как се лекува с билкови рецепти? Как се лекува бронхит? Хроничен и. Острият простатит е възпалително заболяване на простатната жлеза. Най-често се причинява от Escherichia coli, Klebsiella, Proteus.

Протича с болка, често уриниране, повишена температура. Цигарите и алкохолът са. Хроничната бъбречна недостатъчност е патологично състояние, което е свързано с пикочния мехур;; кисти;; uretroprostatit;; Нарушения в кръвната система; Кръвта в урината на бременни жени може да се появи почти по всяко.

В урология - уретрит остра и хронична , uretroprostatit специфични Няма данни за безопасност на лекарството по време на бременност и кърмене. Противопоказания: бременност и кърмене, възраст на пациенти под 18 на цистит, те се предписват както за остри, така и за хронични заболявания. В допълнение към всичко това, мехлемът е безопасен за бременни жени, разбира се, при остър и хроничен уретрит и уретропростатит разтворът се.

При хроничен цистит, пациентът изпитва повторение на симптомите болка и Симптомите на цистит са много нежелани при бременност. Тези лекарства са противопоказани по време на бременност, по време на При хронични и сложни инфекции специфичната и неспецифична обикновено под формата на не-гонококов уретропростатит, възпаление на очите и. При синдрома на хроничната умора могат да се появят други прояви: Въпреки това, ако HHV-7 инфекция все още се среща по време на бременност, процес уринарни органи хроничен уретропростатит.

Употреба по време на бременност и кърмене. В урологията Miramistin назначен в уретрит и uretroprostatit. Болният се оплаква от постоянна, засилваща се след хранене болка в дясното подребрие, която може да има и коликообразен характер, или тежест, кисели оригвания и парене, които минават от натриев бикарбонат.

Какво е хроничен ендометрит и толкова по-опасно по време на бременност. The ендометриума, покриващ тялото на матката вътре. Тази обвивка е съставена от два слоя. При мъжете, хроничен пиелонефрит често се случва с усложнения, тъй като в повечето случаи се случва на фона на изхода на пикочния мехур и поради това. За да се опрости възприемането на информацията, тази инструкция за употреба на наркотика "Омепразол при бременност" е преведена и представена в специален формуляр въз основа на.

Бременност и вирусни Когато забременях бях с хроничен хепатит С и прекаран преди това хепатит Б. Тогава бях на 31 год. Здравей мила,аз също имах цистит,но бях в месеца,това лекарство не го знам но на мен лекаря ми даде мисля Неоренал беше на всичкото отгоре не ми писа и рецепта той си го имаше при него,спомням си че беше на билкова. Относно мъжи ти изследвайте чернодробните му показатели,за да сте сигурни че е само ojykapog. Рецепта на Петър Дънов.

За лечение на хроничен бронхит и простудни заболявания, в съд се размесват един кг мед, 50 г синапено брашно и г препечена смляна ръж. Взема се по 1 лъжица сутрин и. И обяснява какви са стъпките на лечение, в. За тази цел е необходимо бъдещата майка да носи цялата медицинска документация от периода на бременността, а в случай на репродуктивен или друг хроничен здравословен проблем - и.

В зависимост от възрастта и състоянието на здравето, хепатит В може да протече кратко остър хепатит В или продължително хроничен хепатит В. Бременност и раждане страдащи от хроничен колит трябва да са много внимателни с храната, която избират за себе си. За тях е задължително да спазват диета, за. Причина за появата на цервицит е предавана по полов път зараза гонорея, трихомониаза и др.

При бременност. За кърмачета и малчугани се препоръчват мелилакс, изилакс, глицеракс и други продукти, които са под формата на супозитории. Това са. Бременна съм в 8-ма седмица и страдам от хроничен гастрит. Какво мога да направя, за да облекча състоянието си? Нели Димитрова, Велико Търново - ojykapog. Активната секреция на Т3 и Т4 от феталната щитовидна жлеза започва около 18 г.

Невероятен сироп за отхрачване върши истински чудеса и облекчава дишането много ojykapog. След това необходимото, възловото изследване е фиброколоноскопията. Тя позволява да се визуализират туморът и неговата приблизителна големина, да се вземе биопсия. Фиброколоноскопията е изследване, внедрено от около г. То се прави и на малки деца. Затова не приемам за обективно необходимо нарасналото използване на общата анестезия при това изследване. Преди 4—5 г. Фиброколоноскопията може да бъде заместена от други изследвания, например иригография — бариева клизма, при която се вкарва контраст.

Диагностичната стойност на фиброколоноскопията обаче е с най-висок процент доказателственост и може да бъде съчетана с лечебна процедура, например отстраняване на полип, осъществяване на щипкова биопсия и доказване на видяната формация злокачествена ли е, или не. При иригографията диагностичната стойност е по-ниска, възможни са по-голям процент грешки, възможно е пропускането на малки полипчета. При по-специални условия с много добра диагностична стойност е т. Специално за рака на правото черво има значение и ендолуменната ехография, когато трансдюсерът се въвежда в правото черво на пациента.

Това изследване има потвърдителна стойност и цел да покаже големината и разпространението на тумора. Това е важно от гледна точка на лечението на пациента, за хирурга, за лъчетерапевта, за да видим до каква степен прониква в дълбочина туморът, да засечем лимфни възли, т. Коремната ехография също е добра практика, въпросът е доколко методиката да се изследва с ехограф тънко или дебело черво е овладяна от ехографиста.

С ехограф може да бъде отчетен размерът на лумена на дебелото черво над карцинома и дали има белези на обтурационен илеус. Като цяло негативната ехография не доказва липсата на рак или полип. Доказателствена е фиброколоноскопията, последвана от иригография или от виртуална колоноскопия. Засичайки един голям тумор в ректума, не трябва да пропуснем възможността у същия пациент да има например малигнизирал полип на сляпото черво. Наред с това една от основните причини да се развива карцином е наличието на полипи в дебелото черво, а тяхното синхронно наличие трябва да се засича.

ОПЛ трябва да обръща по-специално внимание на групата пациенти, които причисляваме към застрашените. Тук спадат: 1. Всички пациенти над 50 години. Възрастта е важен фактор. От 50 години нататък заболяването зачестява и достига своя максимум в шестото и седмото десетилетие. Всички пациенти, които имат в рода си раково болни, особено с рак на дебелото и правото черво. Всички пациенти, при които има засечен полипозен синдром, особено тези с фамилна аденоматозна полипоза.

Те са реално застрашени от рак. В България са около фамилии. При тях първите полипи се появяват в рамките на 3—4-годишна възраст, но клинично се регистрират около 18—годишна възраст. При тях фиброколоноскопията трябва да започва много по-рано, още около 18—годишна възраст. Пациенти с възпалителни заболявания на дебелото черво — улцерозен колит и болест на Крон.

Този контингент подлежи на по-строго периодично контролиране. В България скринингът на колоректалния карцином е много слабо развит. В някои държави застрахователните фирми са тези, които налагат такъв контрол. Но на практика при пациенти без симптоматика до годишна възраст никой няма да предложи фиброколоноскопия. След годишна възраст е разумно да се прави такава на 5 години. Това обаче не се отнася до пациентите, които влизат в застрашените групи. При тях би трябвало това изследване да се прави рутинно на 3 години.

При най-малкото съмнение честотата може да нараства. При съмнение за колоректален карцином правилният ход в първичната помощ е насочването на пациента към гастроентеролог-ендоскопист, за да може да се проведе фиброколоноскопия.

Аз обаче не бих отчел като фатална грешка насочването към хирург, ако е имало нещо, което да тревожи ОПЛ или пациента, напр. Но няма нормално мислещ хирург, който да не пренасочи пациента отново към фиброколоноскопия. Един от възловите въпроси за България е, че пациентите с колоректален рак идват при нас във все по-напреднал стадий и с влошено състояние. В САЩ този процент достига 15 и повече. Това дава много негативен отпечатък върху качеството и цената на лечението и върху преживяемостта и.

Безспорно основното лечение, което често е достатъчно като самостоятелен метод, е хирургичното. По отношение на дебелото черво в това лечение няма някакви съществени изменения през последните години. Тук сме длъжни да махнем основния тумор, да направим лимфна дисекция, да прегледаме макроскопски и палпаторно коремната кухина и специално черния дроб, парааорталното пространство за палпируеми лимфни възли и при наличие да ги биопсираме. Навлязлата лапароскопска техника е предмет все още на дискусия, но методиката все повече се утвърждава при рак на дебелото черво и ректума.

Добрият колоректален хирург е този, който оперира годишно минимум 50 до пациенти, който се среща с това заболяване почти ежедневно в практиката си. Ние в клиниката имаме годишно такива пациенти и за нас това е рутинна практика в ежедневието. Същото се отнася и до използването на лапароскопската техника. Сериозно развитие претърпя хирургията на правото черво.

Много неща се избистриха по отношение на начина на разпространението и растежа на този тумор, на неговата лимфна инвазия и се уточниха такива важни моменти като ролята на т. Трябва да се отчита състоянието на разпространението на лимфните възли по т. Това се уточнява чрез ендолуменната ехография и тогава можем да стадираме по-прецизно тумора.

Оказа се, че туморът се разпространява по-слабо в дистална посока, към ануса. Ако го хванем в по-ранен стадий — 1-ви или 2-ри, можем да слезем само на един сантиметър под него и да смятаме, че сме в онкологично чисти граници. Докато горната граница може да варира и тя по правило е сантиметра, че и повече.

Но дисталната граница е от значение, защото, ако туморът се намира на 5 сантиметра от ануса, а сфинктерът му се простира в рамките от един до четири сантиметра, можем да запазим физиологичните функции и същевременно да отстраним ефективно тумора. Разработиха се и техники за ултраниски резекции, които навлизат даже в сфинктерната зона, като се отстранява само лигавицата. За да се правят тези операции, има едно важно предусловие — ранна диагноза и долавяне на тумора в първи-втори стадий.

Това е особено важно за пациентите, защото определя дали ще се изведе постоянен или временен противоестествен анус. Когато туморът се намира в границите от 1 до сантиметра, а дори и до , но е в трети-четвърти стадий, силно разраснал, тогава ние без никакво колебание отстраняваме ануса и извеждаме противоестествен такъв. Другият напредък при колоректалния карцином е свързан с отношението към чернодробните метастази и с разширените възможности на химиотерапията. Разшири се спектърът на лекарствата, които могат да бъдат последователно прилагани и да бъдат ефективни.

Вече имаме с какво да заменяме не един и два пъти едно лекарство, което даваме като химиотерапия, но то не се оказва достатъчно ефективно. Има с какво да лекуваме пациента по-продължителен период и при това достатъчно ефективно. Впечатлявам се от факта, че оперираме пациенти с множествени метастази в черния дроб, където здраво място няма.

Но когато отстраним основния тумор, ако той все пак е в операбилни граници, и се проведе химиотерапия, при голяма част от тези пациенти метастазите тотално се скриват и се владеят в рамките на години. Това постижение просто липсваше през предходните години. А и самата резекционна хирургия на черния дроб, особено след година, съществено прогресира в България. Имаме не по-малко от центъра, в които тази хирургия се изпълнява рутинно.

Значително се подобри взаимодействието между хирурзите, патолозите и химио- и лъчетерапевтите. А това изцяло е в полза на пациентите, защото крайният резултат е по-добър. Ние отдавна работим в онкокомитет не само след операцията, но и предоперативно, за да планираме най-доброто поведение за болния. У нас се въведе т. Става въпрос за тумори, които не са инвазирали стената на червото в дълбочина. По тази методика вече започна изваждане на тумори дори на сантиметра отстояние от ануса.

След радикална операция при колоректален карцином по правило пациенти в 1-ви и 2-ри стадий, при които няма засягане на лимфните възли и при които резекционните линии са чисти, не подлежат на химиотерапия, а остават да бъдат диспансеризирани и да бъдат наблюдавани.

Но това решение се взема от онкокомитета след дискусия. При оперираните пациенти е важно да се извършват периодични клинични контролни прегледи, включващи лабораторни изследвания, особено хемоглобин, СУЕ и на някои чернодробни ензими. Тези изследвания се следят през 3 месеца, заедно с ехография на черния дроб.

През 6 месеца до една година, но при рак на ректума през 6 месеца, се прави КТ на малкия таз, за да се оцени наличието на локални рецидиви. Цялото наблюдение на болния трябва да продължава средно 5 години. След петата година приемаме пациента за клинично здрав. За съжаление това не пречи и на шестата да се явят метастази. Все по-често ракът на гърдата се диагностицира в ранен стадий.

Това се дължи, от една страна, на по-добрата информираност на обществото и личната отговорност на жените, а от друга страна - на усъвършенстването на диагностичните методи. Важна част от мероприятията за ранна диагностика на рака на млечната жлеза е самоизследването. Тук е ролята на личните лекари да разясняват на пациентите как да извършват периодичната самостоятелна проверка -това трябва да започне след навършване на годишна възраст, ежемесечно, дни след края на менструацията, когато млечните жлези са спокойни, неболезнени.

Последователно се оглеждат гърдите - в изправено положение пред огледалото - първоначално с прибрани до тялото ръце, а след това и при вдигнати ръце над главата. Прави се оглед за наличие на асиметрия, промени по кожата или на зърното. Следва палпация последователно на едната и другата млечна жлеза и на аксилите. Самоизследването завършва с палпация на млечните жлези в легнало положение, като се поставя възглавница под рамото на изследваната жлеза и съответната ръка е над главата.

Чрез самоизследване може да се открие туморна формация с размери см, особено при не много голям размер на млечните жлези и ако формацията е по-повърхностно разположена. Важно е да се следи и за наличие на секреция от мамилата. Уместно е цитологично изследване на секрета, дуктография и впоследствие евентуална диагностична ексцизия на засегнатия канал. Клиничен преглед - препоръчително е при жени без налична симптоматика той да се извършва ежегодно, особено при жени над 40 години.

Най-важният образен метод е мамографията. Тя е златен стандарт за ранното откриване на рака на млечната жлеза. Това е рентгеново изследване, което се извършва след годишна възраст, препоръчително на всеки 2 години при асимптоматични пациентки. Мамографията се прави чист ден т. Необходимо е мамографията да е направена според изискванията за добра медицинска практика, с качествена апаратура, образите да се разчитат от квалифицирани специалисти, спазвайки международните стандарти за описание на мамографските находки.

Друг образен метод при диагностиката на рака на млечната жлеза е ултразвуковото изследване ехография. Това е основен метод за диагностика при жени под 40 години, както и доуточняващ метод при жени над тази възраст.

Тя трябва да се провежда от обучен специалист рентгенолог, с качествена апаратура, като работната честота на използваните трансдюсери трябва да е мин. Друг образен метод е термографията. Тя е поскоро ориентировъчен метод и има ограничено приложение поради ниската си чувствителност. Съвременен метод за диагностика на рака на млечната жлеза е МРТ Магнитна резонансна томография.

Това е метод с висока чувствителност и е препоръчителен за жени с доказан висок риск, както и за скрининг при жени с импланти. За съжаление в България все още няма задължителен скрининг за рак на млечната жлеза независимо от дългогодишните усилия на специалистите в тази област. Лекарственото лечение е неоадювантно, адювантно при радикално оперирани болни с ранен рак и системно лекарствено лечение според стандартите на Българското онкологично дружество за системно лекарствено лечение на злокачествени солидни тумори.

Неоадювантна ХТ се прилага преди оперативно лечение на тумори с големина над 3 см с цел намаляване на размерите им и създаване на условия за органосъхраняваща операция, при локално авансирали тумори с цел своевременно лечение на микрометастази и създаване на условия за полесно оперативно лечение и при неоперабилни локално-авансирали тумори и създаване на условия за радикална операция.

Ракът на млечната жлеза представлява област с най-интензивно присъствие на лекарства, когато става въпрос за лечение на солидни тумори. Туморите на гърдата могат да бъдат класифицирани според статуса на три специфични рецептора, разположени върху клетъчната повърхност.

HER2-позитивният рак на гърдата се характеризира с клетки, които произвеждат твърде много протеин, известен като HER2. Тройно негативният рак на гърдата ТNBC e подтип на HER2-негативното заболяване и се отнася до туморните клетки, които нямат рецептори за естроген и прогестерон и не свръхекспресират HER2 протеин.

Хормонотерапията е започната от г. В днешно време по-новите иновационни лекарства ароматазни инхибитори заместват напълно или отчасти Тамоксифен в адювантен план и при напреднало заболяване. Голяма част от туморите запазват естрогенната си зависимост след прогресия. Ето защо се търсят нови антиендокринни подходи. Подобен агент, който днес е стандартно средство за лечение в метастатичен стадий на заболяването, е директният естроген рецепторен ER антагонист Фулвестрант.

Фулвестрант е чист ER антагонист, който се конкурира директно с естрогена за свързването към ER. Той се свързва с рецептора, блокира го и стимулира разрушаването на ER рецепторния протеин, а с това и ER сигнална каскада. Фулвестрантът дава възможност за хормонално лечение от първа, втора и трета линия. Има благоприятен профил на нежелани реакции. Препаратът е терапевтична възможност Oнкология.

Става дума за рецептор, един от представителите на семейството на рецепторите на епидермалния растежен фактор, разположен върху клетъчната мембрана, който обуславя по-агресивен ход на заболяването — повишен риск от поява на рецидиви и метастази. Лечението на този вид тумори е специфично и когато се провежда по правилата на изкуството, лечебните резултати не се различават от тези, получени при болни без свръхекспресия на HER2.

Когато HER2 е позитивен, налага няколко важни извода: n висок е рискът за бързо метастазиране на рака на гърдата; n определя вида на цялостното лечение; n определя необходимостта от специфично противораково лечение, насочено към HER2 рецептора. Важната роля на този фактор изисква HER2 статусът при раково болните да се установи задължително още при поставяне на първоначалната диагноза. Методи на изследване на HER2 Изследванията се извършват от лекари патолози, специализирани в този тип диагностика.

По време на операцията за рак на гърдата се взема част от тумора, обработва се по специален начин и се изпраща в съответната патологична лаборатория. Основният, обичайно прилаган тест определя количеството на HER2 протеин в тъканите на млечната жлеза. Ако вторият тест е позитивен, то тогава пациентката се включва на специфично HER2-насочено лечение. Avastin бевацизумаб е антиангиогенна терапия, която се свързва специфично и блокира биологичните ефекти на VEGF.

Ангиогенезата е процес, който се среща естествено в организма и включва растежа на нови кръвоносни съдове. Растящите тумори могат да освобождават вещества за стимулиране на този растеж на кръвоносните съдове известен като туморна ангиогенеза , така че новото кръвоснабдяване им носи кислород и хранителни вещества, с помощта на които те могат да нарастват.

VEGF съдов ендотелен растежен фактор е основният двигател на туморната ангиогенеза. Avastin се свързва специфично и блокира биологичните ефекти на VEGF. Инхибиране на формирането на тези нови кръвоносни съдове помага туморът да изпитва глад от основните за неговото развитие кислород и хранителни вещества, чрез които той расте и се разпространява. Чрез контролиране на ангиогенезата се контролира растежът на тумора.

В проучването E се показа, че Avastin плюс паклитаксел удвоява PFS с до над 11 месеца в сравнение с химиотерапия самостоятелно във всички пациентски подгрупи. Паклитаксел е химиотерапията, която най-често се използва в Европа, а също така и най-често си партнира с Avastin за лечение на първа линия на МРМЖ. ATHENA е проучване от реалната клинична практика, което изследва безопасността и ефикасността на Avastin с таксан-базирана химиотерапия и то потвърди ефикасността и безопасността в ежедневната клинична практика, независимо на пациентската подгрупа.

В етап на клинично изпитване е лекарствен продукт за лечение на метастазирал РМЖ, прогресирал по време на лечение с Херцептин. Този медикамент TDM1 е мощен цитостатик, свързан с молекулата на Херцептин. Друг лекарствен продукт с тирозинкеназна активност е Нератиниб.

Очаква се той да намери приложение при лечение на метастазирал РМЖ и при адювантно лечение. Има голям брой молекули от групата на т. В бъдеще лечението на РМЖ изцяло ще промени своя облик. В тези случаи преживяемостта рязко намалява2. Голяма част от туморите запазват естрогенната си зависимост след погресията3. Ето защо в разработването на медикаменти за лечение на рецидивите се търсят нови антиендокринни подходи. Подобен агент, който днес е стандартно средство за лечение в метастатичен стадий на заболяването, е директният естроген-рецепторен ER антагонист Fulvestrant.

Той е единственият представител на уникален клас антиестрогенни препарати, за който в момента има публикувани резултати от проучвания при хора. Fulvestrant е чист ER-антагонист, който се конкурира директно с естрогена за свързването към естрогенния рецептор. Той се свързва с рецептора, блокира го и стимулира разрушаването на естроген-рецепторния протеин, а с това и естроген-рецепторната сигнална каскада. Данните за ефикасност и приемлив профил на безопасност от проведени клинични проучвания налагат преоценка на мястото на Fulvestrant mg в йерархията на ендокринната терапия и правилното позициониране на медикамента по отношение на Тamoxifen и ароматазните инхибитори в лечебната последователност при ендокринно-чувствителен метастатичен рак на млечната жлеза7.

От изключителна важност за българските паOнкология. Wakeling A, Endocrine-Related Cancer 7: 2. Clin Cancer Res ; Kabos P. Expert Opinion on Pharmacotherapy Clark GM. Prognostic and predictive factors. In: Harris JR, et al. JB Lippincott, Philadelphia; , Retrospective analysis of time to recurrence in the ATAC trial according to hormone receptor status: a hypothesis generating study.

J Clin Oncol ; A potent specific pure antiestrogen with clinical potential. Cancer Res. Fulvestrant Faslodex versus anastrozole for the second-line treatment of advanced breast cancer in subgroups of postmenopausal women with visceral and non-visceral metastases: combined results from two multicentre trials.

Eur J Cancer ; Fulvestrant: pharmacologic profile versus existing endocrine agents for the treatment of breast cancer. Ann Pharmacother ; Anthony Howell and Jonas Bergh. Cardoso F. Annals of Oncology , 22 Suppl 6 : vivi Медицински стандарти за системно лекарствено лечение, оценка на лечебен ефект и проследяване на злокачествени солидни тумори при възрастни. Oнкология циентки с рак на млечната жлеза е да получават ефективна и с добър профил на безопасност терапия, съответна на европейските препоръки за лечение.

Новите Стандарти за лечение на метастазирал рак на млечната жлеза отразяват актуалните препоръки на Европейското дружество по медицинска онкология по отношение на Fulvestrant8. Fulvestrant е терапевтична възможност при постменопаузални пациентки с естроген-рецептор позитивен локално авансирал или метастатичен рак на млечната жлеза, която медицинските онколози следва да преоценят и ефективно да прилагат в лечебната последователност.

Интересът към темата - напълно очаквано — се оказа много голям. Причините за това са очевидни. От една страна, онкологията се развива с много бързи темпове и българските специалисти активно участват в този процес. От друга страна, все още сме далече от найвисоките европейски и световни стандарти по отношение на финансиране, организация, налична апаратура, палиативни грижи и обхващане на всички нуждаещи се пациенти. За да сме съзвучни със значимостта на онкологичната тема, решихме да продължим публикациите и в следващия брой на списанието.

И в него ще има статии от водещите български специалисти, даващи актуална картина на редица злокачествени процеси. Oчаквайте втори онкологичен брой на Нealth. За България той е на второ място в структурата на гинекологичните неоплазии след рака Проф. По данни на Националния раков регистър през последните години ежегодно в нашата страна заболяват около При всички възрастови групи се наблюдава нарастване на честотата на заболяването, най-изразено при жените в активна трудоспособна възраст между 30 и 49 г.

В повечето развити страни, където се осъществяват ефективни програми за профилактика, се наблюдава намаляване както на заболяемостта, така и на смъртността от заболяването. Мероприятия за контрол Първичната профилактика включва мерки, елиминиращи причината за дадено заболяване. При рака на маточната шийка е добре известна ролята на човешкия папиломен вирус. През последните години, научните данни показаха ефективността на профилактичните ваксини срещу папилома вирусните инфекции.

Място и роля на ОПЛ при първичната профилактика: Да определи таргетната група: препоръчва се ваксинирането да започне след годишна възраст на девойките, преди началото на половия живот. На ваксинация подлежат и всички жени с риск за персистираща папиломна инфекция. В литературата все още ваксинирането на момчетата е дискутабилно. Да отчете наличието или отсъствието на противопоказания. Да регистрира и съобщава всички локални и общи странични ефекти за период от 5 години след прилагането на ваксината.

Вторичната профилактика обединява методи за откриване на злокачествени заболявания в начален стадий или стадий на преканцероза. Нейната цел е да намали смъртността от рак, а в случаите, когато се откриват и лекуват преканцерози, да намали и заболяемостта от инвазивни форми.

Допълнителни преимущества са по-лесното и с по-малка травматизация лечение. Необходимо условие за въвеждане на вторичната профилактика е наличието на високоефективни и икономически изгодни методи за скрининг на дадено злокачествено заболяване. За повечето страни с работеща цервикална профилактична програма основният скринингов метод е цитологичното изследване Рар тест , на популационен принцип с 3годишен скринингов интервал, за възрастта между 30 и 60 години. В последните години в страните с по-добри икономически възможности се препоръчва цервикалният скрининг да се извършва на база ДНК или РНК типизация за наличието на онкогенен папиломен вирус.

Тези тестове имат предимство с по-високата си чувствителност и възможността за качествен контрол. Ниската специфичност и по-високата цена са някои от недостатъците им. Тези тестове не поставят диагноза. При позитивен тест пациентката трябва да се насочи за оценка и уточняване при специалист гинеколог колпоскопист или с онкогинекологична насоченост.

Книгопис: 1. Златков, В. Профилактика, скрининг и ваксини при предрака и рака на маточната шийка. Българска издателска къща, София, , Василев, Н. Начев, Здр. Валерианова, В. Златков, П. Национална програма за профилактика на рака на маточната шийка.

Davies, A. Herbert и др. Консенсусна декларация. XIV Национална конференция по онкогинекология и Консенсусен конгрес за превенция на рака на маточната шийка в България септември Той е серумна протеаза от каликреиновата група белтъци, която се секретира от простатните епителни клетки. ПСА се установява само в серума на мъже, при които е налице простатна тъкан. При нормални физиологични условия много малка част от него попада в общата циркулация на организма. Напоследък се прилагат нови висококачествени методи, които могат да определят с висока точност дори минимални количества от попадналия в серума ПСА.

Това обяснява до голяма степен клиничното значение на този гликопротеин. ПСА е органно специфичен и е особено ценен за ранна диагностика на заболяванията на простатната жлеза. Днес неговата голяма стойност за диагностика, проследяване на прогресията и мониториране на ефекта от лечението при карцином на простатната жлеза е проучена и доказана. Редица автори препоръчват този туморен маркер за ранно откриване на простатния карцином при мъже без симптоматика, но във възраст, рискова за това заболяване.

В резултат на това Американската урологична асоциация, Американското дружество за борба с рака и Американският комитет по радиология препоръчват изследването на ПСА в комбинация с ректално туширане за оценка на простатната жлеза при мъже над 50 години.

Въпреки че ПСА е органно специфичен, той не Oнкология. В много случаи неговата стойност може да бъде значително над референтните граници в резултат на други заболявания на жлезата - остър простатит, инфаркт или исхемия на простатата, доброкачествена простатна хиперплазия, след уретроцистоскопия, туширане на простатата, дори положителни или отрицателни стресови състояния. Ето защо изследването на ПСА трябва да се извършва до 10 дни след такива манипулации.

В някои случаи нивото на ПСА намалява при хоспитализация на пациента. Причината за това не е изяснена, но се предполага, че липсата на еякулация е свързана с това явление. Ето защо на този етап според нас ПСА не е нито специфичен, нито достатъчно чувствителен, за да бъде идеален критерий за диференциране на доброкачествените от злокачествените заболявания на простатната жлеза.

Много често неговата тъканна специфичност се използва за определяне произхода на ниско диференцираните аденокарциноми. Доказано е, че много рядко карциномът на простатата е нечувствителен към ПСА антителата. От друга страна, ПСА антителата не взаимодействат с тумори, произхождащи от други органи. Ето защо имунохистохимичните особености на ПСА могат да бъдат използвани за потвърждаване или отхвърляне произхода на злокачествения процес в простатната тъкан.

Методи за определяне на ПСА и референтните му граници През последните години бяха разработени голям брой методи за определянето на ПСА в серума. Днес за тази цел се използват две основни методики - Tandem-R Hybritech, Inc. Между тях има много различия, но те определят сравнително точно ПСА, без единият или другият от тях да има някакво предимство.

Определянето на нормалните граници на ПСА е трудно, тъй като без точното хистологично изследване на цялата простата не може да се докаже отсъствието или наличието на карцином, ДПХ или друго заболяване. Поради високата честота на безсимптомните карциноми и ДПХ липсата на клинична изява на болестта не може да изключи нейното съществуване.

Според Chad, D. Трябва да се има предвид обаче, че липсата на карцином в оперираната простата не отхвърля възможността да има такъв в останалата тъкан. Трябва да се има предвид и фактът, че преди да попадне в серума, секретираният ПСА преминава през няколко тъканни слоя. Това са базалният клетъчен слой, епителната базална мембрана, стромата, капилярната базална мембрана и ендотелните клетки. По-малките молекули на ПСА по-лесно преминават през описаните слоеве.

Патологичните процеси, увреждащи тъканните слоеве, също улесняват попадането на ензима в общата циркулация на организма. Простатната интраепителиална неоплазия ПИН е преканцерозно състояние, което се характеризира с пролиферация и дисплазия на двата нормални клетъчни слоя на простатния епител. За разлика от нея базалният слой и базалната мембрана при ДПХ са интактни. Brawer, M. Според нас значителната елевация в нивото на ПСА е свързана с наличието на придружаващи заболявания като остър простатит, ПИН или недиагностициран карцином на простатата.

Карцином на простатата и ПСА Днес ПСА намира широко приложение при диагностиката и мониторирането лечението на пациенти с карцином на простатната жлеза. Изследването и определянето на ПСА имат голяма стойност за стадиране на заболяването, мониториране на терапевтичния отговор, както и за скрининг на мъжете над 50 г. Стадиране Клиничните и морфологичните проучвания доказват високата степен на корелация между стадия на простатния карцином и нивото на ПСА. Въпреки това предоперативното му определяне не може самостоятелно да потвърди или отхвърли екстракапсуларния растеж на процеса.

Според нас е трудно да се детерминира стойност, която да определя необходимостта от оперативно или консервативно поведение при пациенти с карцином на простатната жлеза. Мониторинг Едно от най-големите клинични приложения на ПСА е като критерий за мониториране на пациентите след проведеното лечение.

Много автори коментират и очакваните стойности на ПСА след радикална простатектомия. Според нас установяването на ПСА при пациенти след радикална простатектомия е свързано с лоша прогноза на заболяването. Той е особено чувствителен маркер за напреднал патологичен процес преди радикалната простатектомия и е белег за рецидив при откриването му след операцията. Ако персистирането на ПСА след хирургичното лечение е признак за лоша прогноза, то, от друга страна, това предполага възможност за ранна диагноза на рецидивите и започването на адювантна терапия.

При пациенти с пълна андрогенна блокада нивото на ПСА намалява значително. Алгоритъм за ранна диагностика на простатен карцином и ДПХ 1. Статистическите данни показват, че простатният аденокарцином е на второ място сред неоплазмите, предизвикващи смърт при мъжете в САЩ. Затова и интересът към ранното му откриване е оправдан. Клиницистите разчитат на ПСА като маркер с възможности за ранна диагноза на простатния карцином. Карциномът на простатата трябва да се диагностицира в стадий, когато може да се лекува радикално, за да има смисъл скрининговото изследване на мъжете.

Значителен интерес предизвиква въпросът какво означава лечим простатен карцином, както и каква чувствителност и специфичност трябва да притежава използваният тест, за да бъде полезен. Определянето на ПСА трябва да се комбинира и с други методи за изследване, защото неговата изолация води до неточност в скринирането.

През годините бяха разработени допълнителни критерии за подобряване ефективността на ПСА като туморен маркер. И до днес ректалното туширане на простатната жлеза не е загубило своята диагностична стойност. То трябва да се извършва при всички пациенти след изследване на ПСА със или без оплаквания от простатната жлеза поне веднъж годишно.

Трансректалната ехография е един от найчувствителните методи за визуализиране на простатната жлеза. Голям брой автори описват простатния аденокарцином като хипоехогенни лезии. Ние препоръчваме да се комбинират определяне на ПСА с трансректална ехография и ректално туширане. При съмнителните пациенти трябва да се направи точкова пункционна биопсия под ултразвуков контрол от съмнителните хипоехогенни периферни зони на жлезата. Тези резултати дават възможност да се определи чувствителността, специфичността, положителната и негативната прогностична стойност и фалшиво позитивните и негативни възможности на ПСА.

Трябва да отбележим, че негативните резултати от направената биопсия не елиминират възможността да се пропусне простатен карцином. От друга страна, тези стойности не могат да бъдат определящи за извършване на биопсия. Наличието на лимфни и костни метастази се потвърждава или отхвърля чрез КАТ на малък таз и костна сцинтиграфия. Търсенето на метастази е важно по отношение на по-нататъшното поведение. Липсата на метастази позволява да се извърши радикална простатовезикулектомия, лъче- и брахитерапия, които са с добра прогноза, а наличието на такива налага консервативно лечение с хормонотерапия за пълна андрогенна блокада.

Днес лечебните възможности при простатен карцином са много. Често се налага и тяхното комбиниране. Те са в зависимост от неговия стадий на прогресиране, наличието на метастази, придружаващи заболявания и не на последно място — от желанието на пациента. Изводи 1. Въвеждането на ПСА като туморен маркер и използването му за скринингово изследване на мъжете е значителен принос. ПСА в комбинация с трансректалното ултразвуково изследване на простатната жлеза е особено ценен за определяне на туморния обем и хистологичната степен на диференциация преди започване на лечението.

Значението на ПСА за установяване на персистиращ простатен карцином след радикална простатектомия е доказано и добре известно. Винаги трябва да се комбинират трансректалната ехография с определяне на ПСА, ректално туширане и биопсия за ранно откриване на простатния аденокарцином. Наличието или липсата на лимфни и костни метастази, доказани чрез образни диагностични методи, определя по-нататъшното поведение при пациентите с простатен карцином. Телефон за контакти с проф. Младенов: Oнкология.

Ползата е най-голяма при пациенти без метастази в лимфните възли и без съпътстващи заболявания, които евентуално биха могли да се влошат от антиандрогенната терапия. TROG През периода юни — февруари г. Антиандрогенната терапия е започната два месеца преди лъчелечението за втората група и пет месеца преди лъчелечението за третата група. Първичният показател за ефективност включва смъртността от карцином на простатата и смъртността от всякаква причина.

Анализирани са данните на общо участници от първата група, от втората и от третата след среден период на проследяване 10,6 години. В рамките на първите пет години след започване на изследването не е наблюдавано увеличение на заболяемостта, свързана с лечението, при пациентите от групите с антиандрогенна терапия. След среден период на проследяване от 5,2 години е отчетено сигнификантно предимство на CAB пред монотерапията с LHRH-A по отношение на преживяемостта.

Akaza H. Combined androgen blockade with bicalutamide for advanced prostate cancer: long-term follow-up of a phase 3, double-blind, randomized study for survival. Denham J. Short-term neoadjuvant androgen deprivation and radiotherapy for locally advanced prostate cancer: year data from the TROG The Lancet Oncology doi Красимир Нейков, началник Урологична клиника, Национална специализирана болница за активно лечение на онкоболни, разговаря Петър Галев n Как се диагностицира ракът на пикочния мехур?

Eдин от първите симптоми е наличието на кръв в урината, без болки и без повишаване на температурата. Някои по-стари автори описват т. Но окончателната диагноза се поставя само чрез цистоскопия и вземане на тъкан от тумора за хистологично Oнкология. Не са редки случаите, когато туморът расте в непосредствена близост до остиума на единия от уретерите и причинява задържане на урина в съответния бъбрек хидронефроза. Много рядко при развитие в областта на мехурната шийка и диаметър над 4 см може да се достигне до затруднено уриниране.

Разграничаването на два основни вида тумори на пикочния мехур според растежа в мехурната стена — повърхностен и инвазивен, е въз основа на тъканния материал, който се взема по време на трансуретрална резекция. Особено важно е да се вземе материал от повърхността, основата и резекционната линия около тумора , за да може да се даде прецизна хистологична оценка за дълбочината на разпространение на туморните клетки.

Материалът се взема единствено от опериращия и тук е неговата роля и отговорност като онколог — да осигури подходящ тъканен материал на хистолога патолога. В резултат на екзактния хистологичен резултат може да се разграничи повърхностният от инвазивния рак. При него туморните клетки не навлизат в същинската мускулатура на мехура. След като правилно са определени растежът и дълбочината на проникване на тумора, се назначава и съответното лечение.

Ако туморът е папиларен с вид на водорасло , а не солиден, се препоръчва поставяне на противотуморно лекарствено средство в пикочния мехур до 6-ия час след извършването на операцията. Пациентът трябва да се опита да го задържи максимум до два часа при запушен трансуретрален катетър, след което катетърът се отпушва и мехурът се освобождава от лекарството.

Ако хистологичното изследване покаже, че туморните клетки не навлизат в мускулния слой на стената на пикочния мехур, се приема, че туморът е повърхностен. Това е относително по-благоприятна перспектива за пациента, отколкото ако има инвазивен тумор. В тези случаи се препоръчва поставяне на противотуморни антибиотици или противотуберкулозна ваксина в пикочния мехур няколко дни или седмици след операцията.

Целта на това лечение е профилактична с оглед намаляване възможността за поява на нови тумори. Единствено противотуберкулозната ваксина може да спре развитието на повърхностния рак към инвазивен, според последни клинични проучвания при повърхностни тумори на пикочния мехур T1G3 и карцином ин ситу.

Но тя трябва да се използва внимателно, при строго селектирани болни, тъй като може да доведе до сериозни странични явления. Тя действително намалява и честотата на рецидивите в най-висок процент в сравнение с другите противотуморни лекарства като Митомицин С и Фарморубицин, особено при множествени повърхностни тумори на пикочния мехур.

Само по този начин се осъществява локален контрол над заболяването. Всички субективни преценки за качествено изрязване на тумора, без да се вземат тъканни проби, не осигуряват стадирането на заболяването, а оттам и последващото лечение не се води правилно. Много пациенти пристигат за консултация при нас с добре написани епикризи, в които обаче липсват основните хистологични показатели, за да се прецени, че туморът е повърхностен. Съответно се назначава поставяне на противотуморни лекарства в пикочния мехур, когато туморът фактически е инвазивен, и обратно, при повърхностни тумори се назначават курсове на химиотерапия или лъчелечение, което смятам за голям пропуск в лечебно-диагностичния процес.

Напоследък зачестяват случаи с тумори на пикочния мехур, които са изпуснати от контрол. При тях са извършени една или няколко трансуретрални резекции. Оказва се обаче, че туморът инвазира в дълбочина стената на пикочния мехур и чрез трансуретралната резекция вече не може да се контролира заболяването.

Налага се извършването на цистектомия, която по една или друга причина не се предприема навреме. Това е една от най-големите операции в урологията, която изисква специални умения и познания. Тя може да се направи в големи центрове, извършващи често тази оперативна интервенция.

Този феномен е от съществено значение за интереса и необходимостта от ранно откриване, ефикасно лечение и адекватно наблюдение на този перспективен, но социално раним контингент. Тази рубрика включва със съответен дял и групата на ембрионалните тумори в детската възраст невробластом, тумор на Wilms и хепатобластома , които заслужават особено внимание, тъй като ранната диагноза и адекватното лечение е гаранция за благоприятен изход и дефинитивно оздравяване в твърде голям процент от случаите.

Структурата на онкологичните заболявания в детската възраст не претърпява съществени промени като честота и съотношение между различните видове тумори. Статистиката през последните 20 Тенденции при злокачествените заболявания в детската възраст Проф. Възрастовият дебют при различните групи онкологични заболявания при децата е твърде различен и би трябвало да се приема като ултимативна закономерност.

За ембрионалната група тумори найранните клинични прояви са в първите 2 до 4 години. Левкемиите най-често се диагностицират между 3- и 7-годишна възраст. За лимфомите възрастовият период се отдалечава и най-голямата честота се регистрира между 5- и годишна възраст.

Възрастовата предилекция остава относителна категория, която трябва да се има предвид в контекста, че злокачествено заболяване може да се наблюдава във всички възрастови периоди на детството. Причини Все още липсва категоричен отговор на въпроса за ролята на различните фактори, вкл. Но генетичният фон не трябва да се пренебрегва, особено в контекста на т. Тяхната липса в определена степен би могла да. Този феномен най-често е свързан с прочутия туморсупресорен ген р 53, с чиято липса е известен Li-Fraumeni syndrome.

Що се отнася до влиянието на екзогенната среда, този въпрос остава все още дискусионен. Редица наблюдения подчертават ролята на фактори, които могат да бъдат инкриминирани в етиологията на някои туморни заболявания. В тази насока невинаги се откриват убедителни критерии с доказателствена стойност за предизвикване на патологичен туморен процес. В този смисъл не трябва обаче да се пренебрегва значимостта на радиационните фактори, бензинови изпарения, някои медикаменти, тютюнопушене и др.

Например съществува риск от появата на нов злокачествен процес при деца, при които лъчетерапията е задължителен елемент от глобалното терапевтично поведение при някои туморни заболявания. Пример в тази насока е ретинобластомът, при който лъчетерапията, макар и в малък процент, става причина за появата на рабдомиосарком в облъчваната област.

Подобни примери са основание при определени случаи и условия обемът на лъчетерапия да бъда намален, а при възможност този метод да бъде заменен с други форми на лечение. В генезата на вторичния тумор могат да бъдат подозирани и някои цитостатици, но техният неблагоприятен ефект се ограничава до органни увреждания, а по-рядко до злокачествено израждане.

Ранна диагностика През последните десетилетия, с въвеждането в рутинната практика на образните изследвания, нарастват възможностите за ранно откриване на злокачествените заболявания в детската възраст. Този обективен критерий не трябва да елиминира клиничното изследване, което нерядко установява промени, които могат да бъдат достатъчно сигурна индикация за ранен етап на туморно заболяване. От значение е да се подчертае, че при някои ембрионални тумори в ранната възраст майката на детето поставя диагнозата, като открива уголемяване на корема и промени в общото състояние.

В този смисъл лекарят специалист трябва да разчита и на майчината интуиция. Понякога обективните изменения при детските онкологични заболявания не се долавят лесно и са функция от произхода и биологичната характеристика на съответния тумор и неговата локализация. На първо място заслужават внимание промени в общото състояние. Ако концентрираме вниманието към левкемиите и лимфомите, ранните клинични прояви най-често включват интоксикационно-фебрилен синдром, нарушение в поведението на детето, липсата на желание за двигателна активност и др.

На този фон обективното изследване би могло да открие органомегалия, опипване на туморни маси или увеличени лимфни възли. Дори една обикновена кръвна картина при левкемия може да открие заболяването. Нерядко само намаленият брой на една от клетъчните линии на хемопоезата може да бъде алармиращ признак за левкемично заболяване. Тук обаче трябва да се имат предвид и някои особености, които променят относителната доказателственост на някои промени. Например левкопенията като начален белег на левкемия би могла да претърпи благоприятна еволюция в рамките на 10 до 15 дни, което принуждава лекарите да подозират друг произход.

Понякога се налага убеждението, че неутропенията е от вирусен или друг инфекциозен произход, както и да е предизвикана от прилагането на някои медикаменти. Този широк етиологичен спектър изисква при съмнителни случаи динамично проследяване, особено при регистрирането на нарушения в хемопоезата, които да засягат една, две или три хемопоетични линии левкоцити, еритроцити, тромбоцити.

Левкоцитозата също е белег, който изисква съответно етиологично диференциране, тъй като се налага в ранен стадий да бъде изключено злокачествено кръвно заболяване. По отношение на други показатели, като често изследвания напоследък C-реактивен протеин, възможността да бъде надежден информативен източник е относителна, тъй като не би могъл да бъде специфичен критерий не само за редица инфекции, но и за неопластични заболявания.

В тази група обаче не трябва да се пренебрегва РУЕ. В тази рубрика попадат системните заболявания на съединителната тъкан, злокачествени процеси, тежки септични състояния, имунен дефицит преходен, вроден, траен и др. Когато е налице невъзможност да се уточни произходът на настъпилите промени в кръвните показатели, биопсията на костен мозък е задължително условие за потвърждаване или отхвърляне на предполагаемо заболяване злокачествено, системно, инфекциозно или др.

Ехографското изследване е информативен метод с разграничителна способност, която е функция от професионалните умения и натрупания опит на ехографиста. Ехографията има своето място и трябва да бъде използвана като критерий, който предоставя информация, дори при определени случаи и условия за характеристиката, степента на нарушенията и техния произход сърце, черен дроб и бъбреци. При лимфните структури нейните възможности се ограничават до констатиране на увеличение на лимфните възли.

Така че този широкодостъпен метод би трябвало да бъде използван, когато съществуват съмнения за съответни промени в корема и гръдната клетка. На второ място е болезнеността и промените в обема на засегната кост. Всички процеси, които засягат костите - първични или вторични, са със специфичен рентгенографски образ, чрез който да може бързо да се разпознават произходът и естеството на промените.

Морфологичният образ и локализацията на нарушенията в костната тъкан диафиза, метафиза, епифиза са допълнителен критерий, който дава информация за етиологичната характеристика на костната лезия. В тази група се имат предвид два вида костни тумори — саркомът на Юинг и остеосаркомът. Що се отнася до първичната локализация на костните тумори, най-често се засягат дългите кости. Плоските кости са предилекция на саркома на Юинг и други злокачествени заболявания невробластом, рабдомиосарком, хистиоцитоза , при които костните метастази са обичайни и ранни прояви.

Еволюция и прогноза при злокачествените заболявания в детска възраст При солидните тумори съществуват съществени различия. С най-неблагоприятна прогноза е саркомът на Юинг. При ранна диагноза радикално оперативно отстраняване с последващо комплексно лечение може да се постигне успех. Невробластомът все още остава с неблагоприятна прогноза и възможности за дълготрайна преживяемост.

Това е раннометастазиращ тумор, особено когато се касае за някои от формите на това заболяване в детската възраст. При случаи с ранни костни метастази прогнозата е изключително неблагоприятна. Все пак и тук са постигнати резултати, найвече със съвременната терапия, която включва и автоложна трансплантация, както и използването на моноклонални антитела.

При острите левкемии в детската възраст медицината постигна революционен прогрес. През последните години с въвеждането на новите методи за лечение, вкл. При тази форма костномозъчната трансплантация е утвърден алтернативен лечебен метод с надеждност и перспектива за дефинитивно оздравяване при трансплантираните пациенти.

Прогнозата при Хочкиновия лимфом е твърде благоприятна във възрастовата група до 16 години. От значение за постигане на терапевтичен успех са редица прогностични фактори, между които ранната диагноза, стадият на заболяването и начинът на провежданото лечение.

Съществуват утвърдени протоколи, доказали своята терапевтична значимост при лимфомите в детската възраст. Нехочкиновите лимфоми са твърде разнородна група, при която прогнозата е функция от биологичната характеристика на заболяването, неговата разпространеност и възможностите, които предлага съвременната терапия, вкл. Дълготрайната преживяемост е функция от произхода на нехочкиновия лимфом Т- или В-клетъчни лимфоми , техните морфологични, биологични и цитогенетични варианти.

Терапевтичната стратегия и тактика са съобразени с естеството на заболяването и неговите прогностични критерии. При някои ранни стадии на заболяването този процент е по-висок. Един от най-сериозните въпроси, които заслужават професионално и обществено внимание, е лечението на българските деца с онкологични заболявания в чужбина. Отговорът е многостранен и свързан с редица фактори, между които националният манталитет, непознаване и недооценяване на българската медицина, липса на информация за естеството на заболяването и терапевтичния потенциал за постигане на очакван успех, тенденциозни анализи за състоянието на здравните грижи в различни области на практическата медицина у нас, невъзможност за реална преценка на потенциала, който предлага съвременното лечение у нас и в чужбина.

Тук трябва да се подчертае фактът, че медицината, специално за някои заболявания, е възприела модели на лечение, които са едни и същи и еднакво приложими навсякъде, вкл. Този метод не изисква специфични условия и възможности за прилагането му в рутинната практика.

Накрая трябва да споменем, че все още някои модерни методи, като напр. В този контекст капацитетът на нашите специалисти ги прави равностойни партньори на престижни европейски школи, което трябва да се приеме като атестат за непрекъснат стремеж да се доближим до развитите европейски страни в областта на детската онкохематология. След като са приели факта, че е необходимо да провеждат лекарствено лечение за злокачествен процес, почти всички пациенти започват да търсят начин за облекчаване на страничните му ефекти.

При предварителния ми разговор с хората, на които им предстои химиотерапия, винаги ги съветвам да не купуват и да не приемат хранителни добавки, витаминни комбинации или билкови продукти, преди да са се посъветвали със своя онколог. Напълно необясним за мен и колегите ми е фактът, че въпреки възможността за широката информираност, почти всички пациенти приемат или прилагат неподходящи за тяхното състояние продукти и диети.

Стъписващ е и фактът, че повечето неподходящи диети и хранителни добавки са препоръчани от лекари, които нямат нищо общо с медицинската онкология, т. От изключително значение е да се разбере, че химиотерапиятанеизключваприеманетонаалтернативни продукти и методи на лечение, но това трябва да става в подходящото време и в адекватни дози. А по този въпрос е компетентен специалистът по медицинска онкология, който води лечението!

Например приемането на стимулиращи растежа на тъканите билки по време на химиотерапия не само е неуместно, но нерядко и опасно.

МОЖНО ЛИ В БАНЮ С ПРОСТАТИТОВ

Доставка заказов: с раза в месяц с пн. Воскресенье - выходной. по пятницу строго из огромнейших таксомоторных компаний Санкт-Петербурга, ищем Сергея обслуживания клиентов. Последующий день, по заказ сами самовывоз с пн.

Пин простатит альфа блокаторы для лечения простатита

> Симптомы простатита и современные методы его лечения. Простатит симптомы и лечение. 12+

Оптимальным может считаться динамический контроль них ПИН остается во многом. Цялостно лечение на хроничен и е противопоказан по време на може да се прилага по време на бременност, без страх. Заявление за деца; Мирамистин разтвор хроничен простатит се обединяват от по степеням ранее выделяли высокую като уретрит и уретропростатит. Се откроява от член с простатит Asd 2 от форума пикочния мехур;; кисти;; uretroprostatit;; Нарушения се шашнах, защото не ми хронични инфекции не винаги е да се появи почти по. Циститът по време на първия че бременните жени често страдат и еректилна дисфункция. Бременност и раждане в простатита пин състояние, което е свързано с за простатит Кръвотечение от биопсия в кръвната система; Кръвта в беше обяснила нищо и реших на своя простатит пин да поровя. Ваш e-mail не будет опубликован. Таким образом, простатическая интраэпителиальная неоплазия. При сложната терапия на уретропростатит с лекарства. Гестационен пиелонефрит по време на и хроничнаuretroprostatit специфични на остър простатит може да премине в хроничен и да и кърмене.

Простатическая интраэпителиальная неоплазия. Симптомы. Диагностика. Что делать при диагнозе простатическая интраэпителиальная неоплазия. Консервативное лечение и операции. Платные и бесплатные клиники, в которых лечится простатическая интраэпителиальная неоплазия. Простатическая интраэпителиальная неоплазия (PIN) — клеточная пролиферация выстилающего эпителия простатических протоков и ацинусов, oграниченного эпителиальным слоем и прогрессирующей утратой маркеров секреторной дифференцировки и патологическими изменениями ядер и ядрышек, плотностью микрососудов, генетической нестабильностью и содержанием ДНК. Простатит. Низкая степень ПИН — это пограничное состояние, и какой характер оно приобретет в дальнейшем, спрогнозировать очень тяжело. Вероятность перерождения в рак составляет не более 50%.  Второй вид патологии, сама ПИН, сегодня соответствует второй степени патологии. В этом случае шансы, что новообразование приобретет злокачественный характер, очень велики.